Историята на цветните моливи

Около началото на XVI век отлагане на графит е открито близо до Бороудейл, Англия. Местните жители го използват за маркировка на овцете. Интересното на тази находка е, че графитът е изключително чист и твърд и лесно се изтегля на пръчки. Химията е едва в зората си по това време, затова графитът е бил считан първоначално за вид олово. Бил е увиван в трева или овча кожа, за да е стабилен и да не се чупи.

По-късно и на други места по света са открити залежи на графит, но нито едно от тях не е с чистотата и качеството на първото. За да се пречисти, графитът е трябвало да бъде в прахообразна форма. Първите опити за правене на графитни пръчки от прахообразен графит датират от 1662 година и са смес от графит, сяра и антимон.

Италианците са първите, които използват дърво – кедър или хвойна, за стабилизиране на графита. Двете половинки на дървото се издълбават, за да се получи улей за графита и след това се залепят една за друга. Почти същата техника се ползва и днес. През XVIII век графитът започва да се смесва с глина и да се пече, като твърдостта на молива зависи от съотношението графит:глина.

В днешно време моливите се произвеждат от прахообразен графит, смесен с глина и вода. Тази смес се изтегля във форма на спагети, които се пекат, след това се топят в масло или разтопен восък, за да се запълнят миниатюрните дупки и направят писането гладко. „Спагетите“ се слагат в дървената част и след това се режат и боядисват.

На 30 март 1858 година Хаймен Липман (Hymen Lipman) получава патент за прикрепяне на гума към молива.

Цветните моливи имат прибавени пи