Древните египетски символи имат специални значения, те са били свещени за египтяните от древността.
На първо място е Анкх – египетският кръст. Най простото тълкуване на този символ е, че Анкх е символ на Египет. Овалът символизира делтата на Нил, а останалата част – самата река, дала възможност за живот в пустинята.
Друго тълкуване на кръста е като символ на изгряващото слънце и раждането на новия ден. Тъй като в „Египетската книга на мъртвите” са запазени изображения на Джед – ствола на дървото, подържащо Озирис, от двете страни на което са Изида и Нефтида. От Джед израства анкх с човешки ръце, които държат слънчевия диск.
Египетският кръст е комбинация на мъжките и женските символи на Озирис и Изида, като съюз на Небето и Земята и оттук – символ на новото раждане.
Знакът обединява в себе си кръста като символ на живот, и кръга като символ на вечността. Заедно те означават безсмъртие. Като вариант овалът може да означава вечност, а кръстовидното разширение в надлъжната и напречната плоскост – прехода от безкрайността в пространството.
Така анкх е символ на живота, при което живот на всички нива. Египтяните са изобразявали анкх върху амулети, за да удължат живота си на земята. С амулетите са били погребвани, за да ги чака живот в другия свят. Този символ е бил заимстван от коптските християни и използван като традиционен кръст.
Скарабеят преработва безформения мек тор, като го преобръща, докато не се превърне в съвършена сфера. Отлагайки яйцата си в гниещата топка, скарабеят я търкаля от изток на запад и след като изрови дупка, я скрива за 28 дни.
На 29-я ден я изравя, хвърля я във вода и от там излизат новоизлюпените скарабеи. Смятало се е, че бръмбарът повтаря пътя на Слънцето, което възкръсва.
Египтяните вярвали, че тялото на мъртвеца носи в себе си зародиша на нов живот – безсмъртната, свещена душа, която след смъртта на тялото се освобождава и възкръсва в другия свят, продължавайки пътешествието си по небесните пътища.
Скарабеят винаги е бил смятан за символ на импулса, който получава душата за небесния си полет, за възраждането й в духовния свят, след като умира и изтлява всичко материално.
Той олицетворява съкровената сила на сърцето, която човек трябва да пробуди в себе си, за да се възроди, умре, възкръсне, преодолявайки всички препятствия, които има в живота и в смъртта.
Източник: sanovnik.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
