Нестинарството е един от най-старите и най-оспорвани български обичаи. Макар и традиционно за нашите земи, то е анатемосано, като езически обичай и днес е по-скоро атракция за туристите, отколкото ритуала от миналото ни изпълнен с вяра. Едва ли има българин, които да не е гледал огнения танц на нестинарите, макар и от екрана на телевизора си. Горящите въглени сякаш галят краката на танцуващият, отколкото да ги парят и нараняват.
Как така в изящният си и див танц, тези хора успяват да се запазят от една от най-опасните стихии – огънят? Дали вярата запазва човека или някаква по особена сила? Нямаме отговор.
Нестинарството по принцип се свързва с празника на светците Константин и Елена. Именно на този празник се организират и огнените танци над палещата жарава. Танца е под звуците на определени ритми и се изпълнява с определени стъпки. Докато танцуват нестинарите държат иконата на светците в двете си ръце. Така увлечени със стихията на танца и огъня, нестинаря минава невредим върху въглените от другата страна на жаравата.
Кога и как започва Нестинарството?
Хилядолетия ни делят от зората на този български обичаи. Като цяло учени и етнолози ни отвеждат към две насоки за възникването му – едната са Дионисиевите обичай, а другата Древните Траки и техния култ към слънцето. Обичаят бележи своя пик в началото на миналия век, когато масово в българските и гръцки села, бива изпълняван. След 1913 година селата разположени в Източна Тракия са разделени и част от тях попадат на турска земя. Хората от тях се преселват в днешна Гърция и така и до днес се запазва този обичаи у нас и в съседна Гърция.
От гръцки се свързват две понятия с нестинарството – „хестия“ и „анастенария“. Първото се асоциира с думата огън, а второто с думата въздишане. По съществото си нестинарският танц е вид транс, в който изпада танцуващият. За жалост или не в днешна България, само в село Българи е съхранен автентичния нестинарски обичай. Не отдавна и в селата Кости, Бродилово, Кондолово, Граматиково и други се е практикувал, но вече не. Истината е, че самият ритуал е смятан за чисто езически, но носенето на икона по време на танца не потвърждава това твърдение. Заради атрактивната си природа този обичаи е бил забранен и хората изпълняващи го са били подложени на гонения. Така днес само в гръцкото село Кости и българското Българи обичаят е още жив и пулсира.
Малко от кухнята на Нестинарството, като изпълнение!
Всичко започва рано сутринта на празника Свети Свети Константин и Елена. Процесия от нестинари и селяни се насочва към животворната вода в селото – аязмо. Начело й са трима младежи носещи иконата на светците. Стигайки до извора иконата се освещава, а на място се извива тежко българско хоро под съпровода на традиционната гайда и тъпан. От аязмото се насочва процесията към местния параклис, там се оставят иконите за през нощта, а нестинарите под звуците на тъпана изпадат в нещо, като транс и се увличат в опасния си танц над огнената жарава. Жаравата се прави от най-стария нестинар, който вече е спрял да танцува. За да стане тя цял ден се пали буен огън на центъра на Българи и вечерта жаравата е вече с диаметър два метра и дебелина около 5 сантиметра.
По тъмно започват и уникалните танци. Най-напред танцуват сред жаравата най-възрастните нестинари. Те я обикалят на кръст и издават характерните си провиквания. Като вълна от свръхестествена енергия се предава танца от нестинар на нестинар и излизайки от жаравата всичко сякаш утихва. Най-странното от всичко е, че нестинарството не води до наранявания на краката на танцуващите. Защо и как се случва това и до днес е загадка!
Вярата е нестинарство и нестинарството е вяра
Жителите на Българи смятат, че всеки може да се научи да бъде нестинар. Въпреки, че танцът над жежката жарава се предава по наследство обикновено, може би вярата и нейната сила запазват танцуващият някак си. Изследвания на този, така наречен феномен сочат, че нестинарите имат определена нервна система и тя се предава по наследство. Благодарение на нея краката им нямат изгаряния, но дали това е единствената причина!
Нестинарството е уникален български обичай, то е молитва към небето, молитва за плодородие, берекет и здраве. Молитва за пречистване и сила. То е магия…
Източник: sharenacherga.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
