Докато седи у дома един следобед през 1861 г., съпругата на поета Хенри Лонгфелоу, Фани се замозапалва. Изгарянията са фатални и тя умира на следващия ден. Причина за възникналия пожар е „кибрит или запалена хартия, която се е допряла до нейната рокля“.
И ако това ви се струва странно, то по онова време е било нещо нормално. В дните, в които свещите и газовите лампи осветяват и топлят американските и европейски домове то дългите рокли с обръчи, надиплен памук и тюл са били пожароопасни.
Но като цяло модата през тези години е била убийствена и то в буквалния смисъл на думата.
Чорапи, изработени от анилинови бои предизвиквали възпаления на стъпалата, а работниците в модната индустрия често страдали от болести като рак на пикочния мехур. Оловният грим уврежда нервите по китките на дамите и има редица случаи, при които те не могат да вдигат ръцете си.
„Валсът на арсена“ е името на тази карикатура, която се появява в британското хумористично списание „Пънч“, след като служител в модната индустрия умира от отравяне с арсен.
Целулоидните гребени, които някои жени носят по косите си експлодират, ако се нагреят. Има смъртен случай на мъж от Питсбърг, който загива от целулоиден гребен, с който вчесва дългата си сива брада.
За направата на най-модерните дрехи през онези години са били използвани химически вещества, които към днешна дата се считат за твърде токсични. В редица случаи производителите, а не потребителите са страдали най-много.
Всички знаем Лудият шапкар от „Алиса в страната на чудесата“. Терминът „луд като шапкар“ според учените се отнася за страничните ефекти, с които са се сблъсквали производителите на шапки. За направата им те са използвали живак, вследствие на което много шапкари стават жертва на живачно отравяне.
През 1730г. шапкарите започват да използват живак при обработката на заешки кожи. Конкретната шапка е изработена през 19-ти век, но редица тестове от съвременността доказват, че тя все още съдържа живак.
И ако Лудият шапкар от Алиса е забавен и глупав, то болестите на тези занаятчии не са били шега. Всъщност отравянето с живак води до инвалидност и смърт.
Арсеникът се използва навсякъде във Викторианска Англия. Макар да е използван за отрова този химичен елемент е използван и при направата на свещи, завеси, тапети.
Британският комитет за превенция на пожари прави експеримент през 1910г. Целта е да се демонстрира запалимостта на бархетните тъкани.
Тъй като арсенът е предавал на тъканите яркозелен цвят той се е използвал за изработка на рокли, ръкавици, обувки и изкуствени цветя, с които жените украсяват косите и дрехите си. Тези облекла са причинявали обриви на дамите, които ги носят, но по подобие на шапките с живак, моделите на арсена са били най-смъртоносни за производителите.
Арсенът се е използвал като боя. Не само зелените рокли и изкуствените цветя на тази гравюра от 1840г. съдържат арсен. В самата илюстрация също е било открито наличие на химичния елемент.
Например, през 1861 г. 19-годишната производителка на изкуствени цветя на име Матилда,умира в адски мъки, защото прави цветя със зелен прахообразен прах от арсеник. При аутопсията лекарите откриват арсен в стомаха, черния дроб и белите й дробове.
Статии за смъртта и за тежкото положение на създателите на изкуствени цветя с арсеник повишават обществената осведоменост за модата.
Безопасност в модата
Обществената загриженост по отношение на арсена спомага за излизането от употреба на химичния елемент. Скандинавия, Франция и Германия го забраняват ( без Великобритания).
Изместването на арсена бе ускорено от изобретяването на синтетичните багрила. Това поражда интересни въпроси за модата днес. Докато отровните рокли с арсен могат и да ви изглеждат като странни реликви от миналото, то убийствената мода все още е на мода днес. През 2009 г. Турция забрани пясъкоструйно почистване – практиката на пръскане на дънки с пясък, за да се придаде модерен вид. Работниците, които правят това развиват силикоза от дишане в пясък. Заболяването е нелечимо и ако човек има пясък в белите дробове той умира.
През 1800 г. мъжете или жените носели живачни шапки, облекла и аксесоари с арсеник ,всички можеха да видят хората, които произвеждат тези предмети по улиците на Лондон, или да четат за тях в местния вестник. Но в глобализирания свят много от нас не виждат смъртоносните ефекти, които нашият избор на мода има върху другите.
Източник: lifestyle.framar.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
