Кучетата вероятно са най-добрите приятели на човека, но ново изследване върху древни кучешки останки разкрива, че това не се е случило за една нощ. Дълги периоди от време хората живеят под напрежение с кучешките си спътници, като често ги изяждат и дерат за кожи.
„По онова време връзката им определено е била променлива“, коментира Стефан Зиглер, учен и съавтор на скорошно проучване по темата, публикувано в археологически журнал.
Изследването е базирано върху направения анализ на стабилни изотопи в останки на кучета, открити в Западна Европа. (Стабилните изотопи са форми на атоми, които оставят следи в биологични проби, като последните разкриват детайли за диетата, околната среда и други условия на живот.) Тъй като начинът на живот и хранене на хората се променя между средната и късна Каменна ера, когато кучетата са вече опитомени, те също променят предпочитанията си към храната.
Традиционно, археолозите определят дали останките принадлежат на кучета или вълци, като се допитват до размера на костите. По-малката ширина, по-къси муцуни и зъби обикновено предполагат кучешки останки; но критерият, който разчита на морфологичните белези не взима под внимание малките вълци и големите кучета, които могат да са изключения от правилото. „Твърде е субективно – това е проблемът“, коментира Анжела Пери, изследовател по археология от университета в Дърам.
Но Зиглер и неговите съавтори поемат по различен път. Първо, те изследват костите – от 36 обекта, които обхващат територията от днешна Дания до Швейцария, датиращи (грубо казано) от 4500 до 2300 пр.н.е. – за белези, които показват, че кучетата са били убити и одрани заради кожите им. Тези детайли би трябвало да подскажат дали останките са били на кучета, които са използвани за место и кожа през трудните периоди – вместо на вълци, чийто улов е бил много по-труден.
Те смятат, че диетата на (вече опитомените) кучета ще е сходна с тази на хората, с които живеят, за разлика от тази на по-дивите им братовчеди. Екипът открива, че домашните кучета имат по-високи нива на азотни и въглеродни изотопи – индикация, че приемат повече морска храна и определи храни, свързани с човешката агрикултура. Вълците, от друга страна, ще покажат по- разнообразна, но все пак стриктно месоядна диета.
Предишните изследвания, базирани само на размера на костите, според Зиглер са коректни само при 80 до 85 % от случаите. Той смята анализа на стабилни изотопи за много по-благонадежден, като дори разкрива няколко сгрешени идентификации при по-ранните анализи. Според проучването се наблюдават и изменения, спрямо географския район: кучетата, които живеят близо до брегове имат повече азотни изотопи, което показва, че са приемали голямо количество риба и морски дарове.
Авторите на проучването предполагат, че диетата на домашните кучета се е изменила през Мезолита и Неолита, когато хората преустановяват лова на големи животни и не разчитат толкова много на морските ресурси.
Анжела Пери смята, че по време на Каменната ера, когато селското стопанство започва да се развива, хората вече не погребрат домашните кучета с толкова специални ритуали, както когато ги ловят за храна.
Повечето изследователи са съгласни, че преди 20 000 почти със сигурност сме имали домашни кучета и опитомяването е започнало някъде в Евразия. Но все още има дебати дали се е случило за първи път в Азия и се е разпространило на запад или обратното. Някои автори дори предполагат по-ранно начало.
„Хората от нашата област се нуждаят от всякаква помощ за това ‘куче срещу вълка’ нещо“, коментира Пери. Тя е съавтор на статия, която описва двоен произход, като домашните кучета се появяват едновременно в Източна Азия и Европа между 14 000 и 6400 преди днешна дата. Част от проблема да се направи строго разграничение между вълци и кучета е, че и двата типа кости се появяват сравнително често в археологически находки.
През ледниковите периоди хората ловуват вълци заради излолацията, която кожите им предоставят – индикация, за което са белезите по костите им. Анжела, за разлика от авторите на проучването, стига до заключението, че диетата на кучетата не се различава толкова генерално от тази на вълците; в резултат препоръчва изследването на различни изотопи, вместо тези, на които се базира изследването. Все пак „изотопите са интересен подход“, смята тя.
Източник: lifestyle.framar.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
