Каябашкото блато се намира в Източна Стара планина, в източния дял на Стидовската планина между две разклонения на т.нар. Каябашки рид. Северно от него е разположен тесен гребен с три могилообразни възвишения, които са назовани (от запад към изток) “Могилата”, “Средната” (или “безименна”) могилка и “Калето” (вис. 576 м).
Езерото е стеснено на две места, от което дава впечатление за три езера, свързани последователно едно с друго, над всяко, от които се възвисява могила. Върху южното разклонение на Каябашкия рид се намира сега с. Скала (старо Каябаш). От Аврамовския (по-рано Мокренски) проход в непосредствена близост до Каябашката височина, но западно от нея, се простира в северна посока до р. Луда Камчия височината “Здравченица” (или “Здравчелик”, 542 м), а “Могилата” над прохода е обща за двете височини.
Необичайното, почти безотточно езеро навръх Каябашките височини отдавна е привличало погледите на пътешественици и изследователи. То е локален култово-религиозен ориентир за селищата между два от най-важните проходи в Източна Стара планина (Върбишки и Ришки), който обвързва в сферата на духовния живот цял ред митопоетични мотиви и обредни действия – от него се вади кръста на Йордановден (последното понякога ставало и в “Светия дол”), където се къпят младоженците на Ивановден и ходят след приключване на обредните действия по „Сирни Заговезни“. На Каябашкия рид югоизточно от блатото край старата селска черква се правел сбор на Св. Троица (Св. Дух) с курбан за дъжд. Вярва се, че веднъж на всеки десет години езерото взимало човешка жертва.