Според хората в древността звездите били китките в небето. Според тях всеки новороден човек си има звезда. При раждането на всеки се раждала и неговата звезда, която го водела и го пазела от злини. Когато паднела звезда означавало, че е починал човек. Малките звезди били на бедните хора, а големите били на богатите и светели по-силно.
Вярата, че звездите бдят, за да се случва само добро родили различни народни вярвания:
– Билки, които се давали на тежко болен, се оставяли да пренощуват под звездите;
– Момите, когато топят китките си при обичай Ладуване, оставяли котела под звездите, за да предскажат бъдещето им;
– Семето, приготвено за сеитба, също се оставяло под звездите и тогава се хвърляло в земята;
– Прежда, с която ще се тече платното трябва да нощува под звездите, за да не се късат нишките;
– Когато захващали да перат дрехите си, оставяли коритото с натопеното пране под звездите и тогава до тях магиите не стигали.
Звездите на небето имат много имена – Зорница и Деница са две имена на една и съща звезда – Зорницата свети в зори, а Деницата през деня. Те никога не се срещали. Вечерница, Керванка (лъжи керван), Квачка, Кокошка, съзвездие Кумова слама, Опашата звезда…
Дедите ни вярвали, че който можел да види звездите посред бял ден е много праведен. По звездите те гадаели кога е добре да се сее, да се жъне, да се коси… По тях познавали скоро ли ще дойде пролетта, лятото, зимата. Момите преди женитба изповядвали мечтите си пред звездите и вярвали, че те са чули копнежите им и ще ги осъществят. По звездите селянинът гадаел с точност каква ще бъде годината – дали ще е дъждовна или сушава. А Опашатата звезда винаги е изпращана от Господ за поличба – и за лошо, и за добро. Най-злокобната поличба била, че идела чума, холера или друга болест, която покосявала цели селища. По звездите древните хора разбирали кога е време за разлив на реките, а моряците се ориентирали по звездното небе.
Източник: legendite.blogspot.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.