Те са братовчеди на конете, но единствени и уникални, защото не приличат на нито едно друго животно на планетата. Дори пешеходните пътеки са наречени на тях – зебри. Имат изключително остро зрение, почти като това на совите и бухалите. А зъбите им продължават да растат през целия живот. Живеят единствено и само в Африка.
Зебрата е единственият голям бозайник с козина на ивици от бяло и черно. Има грива и добре окосмена опашка. Тя е най-красива от сродниците си коне. Дължината на тялото и е 2 метра и 20 сантиметра плюс 75 сантиметра опашка. На височина достига до 1,35-1,40 метра. Тежи между 225 до 420 килограма. Продължителността на живота и е от 20 до 40 години в плен.
Има четири вида зебри,които се различават най-вече според вида на черните ивици по козината им – Планинска зебра, зебра на Греви, Бърчелова зебра, зебра Куага. Обитават степни райони, с изключение на планинската зебра, която, както се досещате от името и предпочита хълмистите места. Планинската зебра се среща само в Южна Африка. Тя е най-дребна и ушите и са по-заострени. Красивата планинска зебра, която само до преди едно столетие е наброявала хиляди екземпляри, сега е силно намаляла и се намира само в няколко резервата в Капската област. Зебрата на Греви е с по-тесни ивици и обитава Етиопия, Сомалия и Танзания. Южноафриканската Куага е сред изчезващите видове.
Години наред учените се опитват да разберат защо зебрите имат познатата ни окраска – черни и бели ивици. Съществуват няколко предположения. Зебрата е бяла с черни райета, тъй като коремите и главите им са в по-голямата си част бели. Но кожата под козината на зебрите е черна, така че приемете го, както искате и както ви харесва повече – черни на бели ивици или бели на черни ивици. Но защо им трябват тези ивици ? Когато са скупчени в големи стада и ивиците им се слеят, те стават трудни за различаване от дебнещите ги хищници. Така че окраската им е всъщност тяхната защита. Но въпреки тази защита и въпреки голямата им издръжливост, зебрите си имат много врагове. На първо място сред тях са хищните котки на Африка – лъвът, леопардът и гепардът, както и дивите кучета и глутниците на хиените.Обичайно най-силната и авторитетна мъжка зебра стои в края на стадото и брани останалите му членове в случай на опасност.
Зебрите харесват черно-белите си ивици и биват привличани от този десен, независимо от това, че той може да бъде изрисуван на стена например. Всяка себеуважаваща се зебра би се поспряла до такива райета, за да им се полюбува. Но според най-новата хипотеза окраската служи на зебрите, за да ги пази от досадни мухи. Вероятно черните и бели ивици правят красивите за нас раирани зебри изключително непривлекателни за мухите и комарите, които никога не се разхождат по зебрите и не пият кръв от тях.
Как учените са стигнали до това заключение ? Доктор Деймънд Ейксън изработил три дъски. Едната оцветил в черно, другата в бяло, а третата с черно-бели ивици. И трите покрил с лепило. Най-малко мухи били полепнали по раираната дъска. Според учените причината за това е, че ивиците отразяват по специален начин светлината и дразнят насекомите. Може би точно така става и при зебрите.
Зебрата се храни с твърдите стебла на житните растения, които антилопите отбягват. Освен с треви се хранят също с листа, вейки и даже въздушни корени. Понякога дъвчат почва, като по този начин набавят необходимите им минерални соли. Зебрите пият вода всекидневно. При настъпването на сухия сезон зебрите предприемат пътешествия в търсене на храна и вода.
Те се считат за номадни животни, без определена собствена територия. Изключение правят животните от вида Зебра на Греви.
Жребците от този вид маркират собствената си територия с урина и изпражнения. Останалата част от стадото може да скитосва без особени предразсъдъци и задръжки, докато жребците напускат маркираната територия за известно време единствено ако храната им се изчерпи.
Обратно на антилопите, зебрите не преживяват, но с удоволствие пасат в компанията им. Обожават и компанията на жирафи и щрауси. Слухът и обонянието на зебрите заедно със зрението на жирафите формират съвършена охранителна система срещу хищниците.
Зебрите са издръжливи животни,дори по-издръжливи от събратята си коне. Могат да галопират на дълги разстояния. Скоростта която развиват, достига 56 километра в час. Комуникират помежду си с различни звуци и изражения. Звуците са от меки и тихи подсмърчания до наподобяващи лай. Позицията на ушите спрямо главата им, колко широко е отворена устата им – всичко това изразява определено отношение или нагласа. Например приведени назад уши и оголени зъби означават нещо като“ Не съм в настроение за компромиси и е по-добре за теб да се подчиниш на заповедите ми“. Запазена марка на тези красиви животни е усмивката с оголени зъби, което е начин да се поздравят и да предотвратят последваща агресия. Често се случва две зебри да стоят опрени една до друга и взаимно да се хапят. Тази приятелска“прегръдка“, придружена със захапвания, цели двете зебри да си помогнат една на друга, за да се отърват от опадващата козина от телата си и да се почешат. Зебрите се почистват с кал и прах, която после изтръскват, за да отстранят окапалата козина и люспи от кожата си. Частта от кал, която остане по тялото им, служи за предпазване от слънце, вятър и паразити.
А когато спи, зебрата се просва изцяло на земята.
Източник: barko4.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
