Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.
За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.
Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои.
Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен“.
„Свободата, Санчо, е на върха на бойното копие!“
Дон Кихот
„Дон Кихот“ е първият бестселър в историята, който е пуснат в продажба на 16 януари 1605 г.
На 20 декември 1604 г. е отпечатан първият екземпляр на книгата „Дон Кихот де ла Манча“ от Мигел де Сервантес
Мигел де Сервантес написва романа „Дон Кихот де ла Манча“ в два тома. Първият е публикуван през 1605 година, а вторият – през 1615 г.
Романът се смята за един от най-емблематичните в испанската литература.
Сатирата в „Дон Кихот“
Историята на дон Кихот разказва за приключенията на испанския идалго дон Кихот и неговия оръженосец Санчо Панса. Приятели и роднини го вземат за луд, но той променя името си на дон Кихот и се самопровъзгласява за рицар.
Рицарят поема на път из земите на тогавашна Испания, яхнал коня Росинант (на испански Росинат означава „кранта“), за да изобличава злото и да защитава бедните и нещастните от неправдите.
Дон Кихот е видимо луд за останалите хора. Той вижда кръчмите като омагьосани замъци, а техните сервитьорки – като прекрасни принцеси. Във вятърните мелници му се привиждат образи на тиранични великани, изпратени от злите сили. Въобразява си, че съседското момиче – обикновена селянка, е девствена принцеса Дулсинея, на която той е обрекъл сърцето си във вечна любов.
Санчо Панса – неговият слуга – вижда, че господарят му е малко луд, но се придържа към илюзията, надявайки се да спечели богатства.
Във времето двамата герои преживяват метаморфоза, като възприемат част от основните черти на другия. Техните приключения са смешни и забавни, като в повечето случаи вършат повече пакости, отколкото добрини.
В края на историята, на смъртния си одър, дон Кихот осъзнава, че се е вживял в невъзможна илюзия, но неговият оръженосец го моли да не се отказва.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
