Лупината представлява многогодишно растение от семейство бобови. Името и идва от гръцката думалупус, в превод – вълк. Поради това тя се нарича още вълчи боб.
Растението лупина има над 300 разновидности. Сладките ѝ сортове са култивирани в Германия в началото на 20-ти век, докато останалите са известни на човечеството още от Древен Египет. Те са разпространени главно в Северна Америка и Европа. Почти всички видове се култивират като градински растения.
Днес интерес представлява белият лупин.
Той се характеризира с висока хранителна стойност. Семената му са с ниски нива мазнини, за сметка на които имат високо съдържание на фибри и протеини. Някои смятат, че могат да се използват като превенция на някои сърдечносъдови заболявания.
Семената на белия лупин влизат в състава на шейкове за пиене. Освен това се използват като заместител на соята. Това става след неколкократно преваряване, за да се отстранят токсичните вещества. В тях се съдържат много жизнено важни аминокиселини.
Широко популярен е екстрактът от лупина. В комбинация с масло от слънчогледови семена той има способността да стимулира синтеза на колаген – важен елемент за гладката и еластична кожа. Приложен върху кожата, той прониква през епидермиса, като стимулира клетъчната активност. Липидите, които синтезира пък, подновяват роговия слой на кожата.
Екстрактът от семената на бял лупин се влага в много кремове за лице.
Те доказано стягат контурите на лицето и видимо подмладяват кожата.
Интересно е да се отбележи, че сред видовете лупина има такива, които действат противоглистно. Използват се за лечение на инфекции на паразитни червеи като плоски червеи, кръгли червеи и глисти.
Най-активни подобни свойства има отново бялата лупина. За целта семената трябва и да са предварително накиснати във вода, за да произведат своето специфично средство за защита.
Лупината се използва още като диуретично средство. Тя подтиква отделянето на урината. Лекува състояния, като отслабен пикочен мехур или блокиране на уретрата.
Източник: zdraviste.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
