За моя голяма изненада, новогодишната програма на БНТ беше много добра.
За първи път от много, много години гледах такава програма. Изцяло българска, без чужди песни и обичаи. Това е хубавото. Ние сме българи, в каквото и да се опитваме да се превърнем, българското е основата, върху която градим личността си. Чуждото лустро бързо се свлича в такива ситуации.
И се замислих колко дълбоко е заложено в нас българското. И колко ни харесва, нищо, че някои се срамуват външно от него. Аз например обичам Божоле, френски сирена, суши и уиски. Но пък нищо не може да се сравни с шкембе чорба с много чесън след тежка вечер. Или с хубави народни песни и звукът на кавал.
Може да съм чела цялата световна класика, но нищо не ме е просълзявало така, както „Аз съм българче“. Може да се възхищавам на Девета симфония на Бетовен, но сърцето ми трепва повече от „Петко льо, капитанине“ и „Излел е Дельо хайдутин“. Не харесвам особено носии, но в сърцето си знам, че в шевиците по тях е заложен българския код.
И това е наше, българко. Също като децата ни – може да не са най-красивите и най-умните и дори най-възпитаните, но сме готови светът да прегазим за тях, защото са наши. Родни. Нищо не може да се сравни с чувството за принадлежност към род и Родина.
Скоро имах случай да ми предложат нов продукт от месо. Много добър, впрочем. Но с опаковка на английски, някак си избелена и постна. И изведнъж ми приседна. Български продукт, а ни го поднасят като чужд, явно с фантазията, че повече ще ни хареса така. На мен повече би ми харесало българско наименование с една свинска муцуна например на опаковката.
Да, за някои е просташко да ядат сланина с чесън, шкембе чорба /също задължително с чесън/, да харесват кървавица и червено отлежало вино. Други се втрисат от комбинацията на уиски с шопска салата. Ама ние сме българи! Такива сме си. С цялата уникалност и понякога първичност. С иронията към чуждото, дори да го харесваме. С майтапите дори със самите нас. Българи сме и цялото евроатлантическо и чуждо лустро в един момент се свличат. Ние сме древен народ.
Кръвта вода не става. Българското е в нас. И ние сме в българското. От кръвта си никой не може да избяга. А въпрос на избор е дали да си го признаваме и дали да се гордеем или да се срамуваме.
Аз лично се гордея с българското. Дори когато светът се смее и ни нарича тъмни балкански субекти. Дори когато ни наричат Ганьовци и искат да ни цивилизоват. Забавно ми става като се сетя как латинските рицари, прадеди на днешните европейски лидери, са дошли да ни цивилизоват. При Адрианопол сме им обяснили къде да си наврат цивилизацията. Както и на много други.
Вгледайте се и се вслушайте в кръвта си. Нашата, българската. Там е истината. От българското по-хубаво няма. Не защото е нещо повече, а защото е наше и родно. А кръв и Родина не се сменят!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
