Питам доброволците в с. Богдан откъде са и едни казват от Чирпанско село, други от Старозагорско село, от околните села…, от Видинско и т. н. Все едни скромни, окаляни, запотени, изморени, обикновени момчета.
И се питам къде са онези гъзарчета, със спортни екипи за хиляди левове, разни кърпи и дрънкулки по главите и вратовете, със скъпарските очила и елитни марки дрехи, които виждаме по протестите на едни партии и в скъпи тв продукции, да̀ли хиляди левове за фитнес, диети и добавки, градящи мускули?!
Ценностите! Те са важни и вече кристално ясно е, че са оцелели най-вече не в скъпарските квартали и улици, а в местата където се живее трудно.
Там хората си помагат ежедневно, търсят се и се питат как са, трудят се – гледат си градини и животинки. Ходят по разбити до неузнаваемост пътища, чакат със седмици да дойде водата.
Знаят откъде идва хляба и колко трудно се изкарва.
И вече не вярват на никого, освен на себе си.
Ценностите днес вече са различни за едните и за другите, и е пределно ясно кои ще ни спасят, когато ни затрупа ново зло.
Да живеят хората от село и всички, които ката ден се борят за хляба с труд и усилие – вече само в тях вярвам.
Мъката на пострадалите в Карловско е неописуема – и физическа, и психическа.
Срещаме отчаяни пребледнели хора по улиците, а вътре, по дворовете, седнали и гледат в една точка, или се мъчат да надвият поне малко нуждата от гигантски труд.
Нуждата поне от физическа помощ е толкова голяма, а наличната техника и доброволци са толкова малко, че вече повечето хора разбират, че едва ли ще посрещнат зимата в нормални условия.
Вече има хора, които се инфектират дори при и малки наранявания, при разчистването. На места лошата миризма вече се усеща. Има подхлъзвания и наранявания в калта. Хората сами искат да покажат страданията си, чувстват се сами. Медицински пункт има и го посещават. Тези, които попитах дали са ходили при психолога, за който бе съобщено в медиите, казаха, че не знаят за него, но може да има такъв.
В центъра на селото, където искахме да оставим храни, човек наблюдаващ действията на властите каза, да ги дадем лично на хората и че е потресен от това, което се случва там.
Пристигнаха четири джипа на Жандармерията. С включени сигнални лампи.
Толкова джипа имаше и от Енергоразпределителното дружество, но хорста, дошли с тях, работеха.
Наличната техника, дори и денонощно да работи, няма да свърши нужното тази година. Трябва да е 100 пъти повече. И да гъмжи – от помощници, много.
Горките хора!
Утре ние ще сме като тях, запомнете това – ей така, на групи и по различни поводи ще си измрем от бездействието към онези, които трябва и са задължени да действат, а се правят на разсеяни, сякаш сега има нещо по-важно от спасяването на населението!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
