В Козичино е пусто и тихо – по улиците няма жив човек. Само на центъра, под изгарящото слънце, стоят три баби и продават чорапи.
Фотографът на National Geographic България Иво Данчев разказва в страницата си във Фейсбук за срещата си с три баби, които с честен труд си изкарват парите. Приседнали на прашната полята и под изгарящото слънце, бабите продават чорапи. Звучи като начало на приказка, но не само звучи, а и изглежда така от снимките на фотографа, който ни прави съпричастни с историята и ни отвежда на магичното място, превърнало се в атрактивна туристическа дестинация.
Данчев паркирал автомобила си и отишъл да купя чорапи и терлици от бабите. “Все пак някога ще дойде зима, но най- вече, защото ми става тъжно. Дали пък няма да ме сварят за вечеря…”, пише той в публикацията си.
Той се заговорил с възрастните жени и мъките започнали да се изливат. “Очите се насълзяват.”, откровен е фотографът.
Една фраза обаче прободила Иво: “Не ядем каквото обичаме, а каквото ни даде Бог”, казали му бабите. Тогава станало и чудо. Една след друга на площада започвали да пристигат уазки, натоварени с туристи от морето. Мъже и жени – англичани, спряли за 10 минутна почивка от друсането. Няколко от тях, също като Иво Данчев, противно на разума, отишли да си купят вълнени чорапи… в жегата. После се натоварили в джипките и газ по прашния път. Мегданът отново останал пуст.