Учени от Института на Брейкрест за изследване на здравето са установили, че мозък ни преминава през няколко промени в момента, когато разбира, че животът ни би могъл скоро да приключи.
Екипът учени е провел тестове върху хора, които са преживели опасна самолетна катастрофа и са оцелели на косъм от смъртта. В изследването са участвали хора, които през август 2001 г. са били в самолет на канадската авиокомпания Ер транс. По време на полет самолетът кацнал на един от Азорските острови, за да избегне кацане в океана.
Резултатите показват, че един такъв случай може да активира паметта и да изкриви възприятието, а този ефект може да продължи с години след инцидента. Независимо от това, че от катастрофата са минали почти 15 години, събитията са били живи в спомените на анкетираните, независимо от това дали са имали посттравматично стресово разстройство или не.
Те са били подложени и на магнитен резонанс по време на прожекция на три видео клипа, на които е била показана самолетна катастрофа, терористичното нападение на 11 септември 2001 г. на кулите-близнаци и едно неутрално събитие.
По време на гледане на видео кадрите на самолетна катастрофа, всички анкетирани пътници си спомнят всички подробности около преживяното, а в този момент е била регистрирана и засилена активност в сегмента на мозъка свързан с емоционалната памет, включително амигдалата и хипоталамуса.
Промени в мозъка при опасност
Същото се е случило и по време на гледането на кадрите от терористичния атентат, който е бил само три седмици след самолетната катастрофа. Засилена активност не е била регистрирана по време на гледането на неутралния запис.
Този отложен ефект показва, че травмата може да промени начина, по който нашият мозък обработва нова информация.
А именно, че е много вероятно след критично събитие да реагираме чувствително и на други негативни преживявания.
„Тези травматични събития и днес преследват пътниците“, заяви Даниела Паломбо, ръководител на изследването.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на Bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.