Речта на Ахмед Доган по-известен като най-далновидният политически инженер в България или най-успешният такъв за 30 годишният период на Демокрацията в България.
ДПС си остава партията с най-голямо влияние в страната като балансьорът, който навежда везните винаги в своя полза. Услугите им са убийствено скъпи за политическата среда у нас. В политическата екосистема има доста тревожности за които намеква д-р Доган и едната е „Движението на сардините” това е възможно там където има гражданско самосъзнание или медийна среда за да създаде условия за насочване на вниманието на определена група хора. Възможно е там където няма Диктатура и контрол и централизация на властите е там където има свобода на словото. Говори, че все повече политически партии ще се насочат към социалният диапазон на обществото, но пропуска да каже обаче, че БСП като най-голямата партия със социални послания ще продължи трендът си да се рой на по-малки такива.
Айсберг не се топи за ден и най-вероятно след поредният Конгрес БСП ще има създаване на нов политически проект, който да отцепи електорална социална маса и определена група социалисти с нереализирани капиталистически желания ще заговорят за нова социална партия. Роенето не само в България, а прави впечатление, че социалната идея набира все по-голяма популярност дори там където не имало Комунизъм, а именно в САЩ. За новата политическа реколта от думите на Ахмед Доган се долавя леко разочарование и няма какво да се сърдят ДПС, че имат най-добре обучената и дисциплинирана нова политическа реколта, но тези млади са продукт именно на тази Демокрация било то мутирала или неработеща. Дисциплинираното гласуване под строй и зависимост не е ли моделът на ДПС за който всеки политически формат се стреми? Сбърканият модел не идва от големите демокрации, нали? Увереността в дисциплината на този електорат дава и авторитета на Ахмед Доган да говори към външните сили, че ДПС е неизбежен фактор в изборните процеси у нас като се дава препратка за надзора на външни наблюдатели, включително и от Сената на САЩ. Примерът с природата и как природата на определена цикличност се обновява с катаклизми или други форми – радикални като вирус например не е удачен за България, защото всичко, което се случва в България се командва отвън и когато ДПС бе създадено навсякъде имаше митингов материал, а социумът за който говори Доган вече е повече виртуален, отколкото реален.
Когато след 30-годишна история говорим за дефектиране на демократичните правила, норми и реалности, това най-малкото е тревожен сигнал в обществото. Но няма как да си затворим очите пред очевидни и очевадни политически реалности, казва Ахмед Доган и каква е тази реалност властимащите поглъщат големият бизнес и смазват средния, а малкият е в летаргия там където го има. Обръчите от фирми за които говореше преди години сега за тях никой не говори, но те са в добра кондиция и усвояемост на еврофондовете? Някак си пропусна да спомене и ГЕРБ в речта си, което е знак за индулгенция от ДПС и добра информираност за Геополитическите влияние идващи от САЩ и Русия. Политиците ги сравни с гръмоотводи на социалното напрежение натрупано в електоратът им, но тези гръмоотводи отдавна не са заземени и връзката им се губи с електоратът, което на практика ги прави неефективни. Анализът на ДПС по места ще послужи за ревизия на кадровите промени, които предстоят. Наистина ДПС печели на места като БАТАК например където патриотизмът отсъстваше изместен от внуците на Поп Кръстьо. Историята, която се пренаписва в България, но за съжаление не се пише от внуците на Крали Марко или на Поп Мартин, защото такива биват веднага смазвани от системата и религиозните различия се трансформираха в толерантност, а тя от своя страна се превърна в лого на Европейският съюз, но намекът му за Брекзит може да се прочете и в социално-етнически и религиозно-политическа цикличност за което също не каза нищо доктора докато преди години говореше за промяната на етническата карта и пълзящите граници в културната си част на България.
Днес виждаме в ДПС една доста смирена и европейска партия гледаща не към Босфора, а към Америка. И това е нормален прочит на геополитиката в съвременна България. Но един ден може ефектът на пеперудата да даде съвсем друга етническа и политическа среда у нас за която никой не говори и днес тази пеперуда, ако маха със крилца, а земята е кръгла каква ли ударна вълна ще сполети страната ни след като цикълът на живота е винаги изобразяван като змия захапала опашката си, като кръговрат, като един затворен кръг от който никой не може да избяга?
Притеснителното в неговата реч не е това, което казва, а това което премълчава и ако Европа днес чертае нова си карта и ние сме в периферията и какви са етническите и религиозните карти на новото време и те дали съвпадат с географските на една нова и модерна Европа? Да не се окаже прав Слави Трифонов, че „няма такава държава“?
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
