Овцеляване

Няма правописна грешка, става дума за оцеляването на овцете, а не на хората! Ако имаше хора щеше да има народ и държава, а не мафия и безмълвно стадо, което само го стрижат и доят, а агнетата ги изнасят в чужбина, а ако някой изблее тогава го колят и кожата му се разпаря за назидание на другите. Овцеляването е процес, в който всеки ден някой умира, но друг не се ражда. Дали има друга такава кошара или не, отговорът е ясен.

Дали има друг такъв народ или стадо, отговорът е същият – няма! Не сме народ, нито мърша сме. 90% от населяващите тази територия живеят в недоимък и бедност, в болести и нерадости, кретат някак си като овчици на които дните им са преброени. Избори след избори и овчаринът е все един същ, а тоягата по-дебела и все по-силно налагат ни с нея.

Има една стара поговорка „че една овца не я ли стрижеш тя маранясва”- умира от топлото. И така свикнахме да сме донори, да бъдем мълчаливи съучастници в едно престъпление срещу човешкият род, едно престъпление срещу родината ни, едно престъпление над цял един суверен. Овцеляването достигна горна мъртва точка, но вече стадото няма сили, няма и кой да го поведе, няма кой да му вдъхне кураж, защото вярата я няма! Загубили сме вярата си, че някой може да промени нещата, загубили сме надежда за нас и децата ни за Българин!

От националното предателство по-голям грях няма, казват някой, но ние ще ви кажем, че има – да предадеш себе си, собственият си народ и собственият си вид като човек и да сведеш глава като овца е по-големият грях за който историята няма да прости никому.

Овцеляване или свобода е изборът, който трябва да направим, но повечето са го направили – свели главата си и очакващи своята гибел.

Овцеляване на предела или спасение на един народ и една нация вече не е дилема, а химера. Химера, в която никой не иска да участва! Загубили вярата в Бог и в нас самите заслужаваме участта си – не сме народ, не сме и мърша, не сме хора, не знам какво сме и къде сме и не знам струва ли си стадото да се бунтува?