Земя напоена с кръв не се продава, но се обезлюдява Люде няма, няма ги, забравили заветът на Кубрат като птици отлетели и гнезда си свиват там където са били приютени. Щом от собствената си държава са прокудени навеки това тук не е родина вече. Всяка година над 4 милиарда напускат страната, а с тях и техните собственици се разтревожи премиера.
Напускат и над 80 000 – 90 000 трудоспособни, но за тях не се притеснява премиера, нали това са негласно договорените квоти. Изнасяме най-ценното, което имаме – човешкият ресурс – хората с идеи и мечти, хората, които казват „аз мога“ и се борят за да оцелеят, макар принудени по чуждите земи. Вземат човешкият ресурс, а после тука казват „няма хора“.
С кого ще градим тази държава – с талибани, джихадисти и всякакви кандидат терористи ли?
С кого, с болни, изхабени и обезверени хора, клиенти на аптеки и на траурни агенции? Туризъм няма, няма икономика, но пък има къщи за гости и то само за подбрани такива дето са от кръг отбран този политическият дето ни е обрал и да ядат и пият настрана да не дразнят бедната и гладна рая. Земя напоена с кръв не се продава, но не се и облагородява. Нямаме градини, нивите пустеят, горите се изсичат, водите ни мътнеят.
Няма радост, няма песен на жътварка в полето, няма детски смях и глъчка в село и по игрищата. Тук-там кукувицата пропява след Еньовден и тя млъкна, вече и нея я няма. Как я мисли тази управа – кого ще граби, та той народът измира или го няма! И в най-плодородната земя щом не влиза мотика се превръща в буренак и най-красивата планина щом се изсича се превръща в пущинак.
И най-китното село щом хора няма се превръща в мъртвило.
Строим магистрали през бъдещи пустини, а хората къде са Боже мили? Хората ги няма, нощем в градовете и селата мрачно е, не светят домовете, защото там хората ги няма като мрак обгръща населените ни места през нощта. Мегданите са празни през деня, а когато дойдат избори за които всички пак са се разбрали гласуват повече отколкото тука са живели. Земя напоена с кръв не се продава, но се обезлюдява и ние пак седим и пак мълчим, и пак търпим и докога? Докато останем сами на село или в града?
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
