Кога искаме да станем роби ли, ами когато спрем да искаме да вземаме решения и да носим отговорност за това. Когато оставим системата да решава вместо нас.
Когато правителството решава с лобистки закони и закони угодни на финансови кръгове. Така ние се предаваме и ставаме роби – една критична маса, която не и пука за нищо, една маса, която казва „ами то няма смисъл да се борим, защото те така или иначе си правят каквото си искат“! А ние какво искаме обществото? Ние как отстояваме правата и свободите си ?
Никак, нали ? Ето така е създава робска психика и ето така се убиват съпротивителните сили на обществото.
Конформизмът е най-голямата прокоба когато казваме – „ами те и другите не протестират“, „ами то никой не иска да се бори“. Ами от „няма смисъл“ всички го казват и го правят, а те управляващите това искат .
Искат всички да сте роби и да не се борите, а после икономическите вериги така ще ви пристегнат, че мърдане няма .
Кога искаме да станем роби ли, ами когато спрем да се борим, когато спрем да носим отговорност за тази страна и обществото, когато се предадем и духът ни залинее. Отказът да се борим за справедливост води страната ни до липса на законност, защото онази критична маса я няма, а когато няма кой да следи и да критикува идва диктатура. Животът може да те постави навсякъде, но съдбата те поставя там където сам си се поставил и когато си на дивана не е протест, а твой личен избор.
Затова не се оплаквайте от високите цени на тока и водата, от непрестанното поскъпване на храната от високите сметки като те са продукт на икономическа схема за грабеж, а тя е факт, защото ти дълго време си мълчал и седял на дивана докато не дойде ден, в който някой частен съдия изпълнител не дойде и не ти вземе дивана. 500 години не са успели да ни направят роби, но за десет години ние успяхме сами и никой не ни е виновен, а виновни сме ние с нашето бездействие и апатия.
Тази апатия, която виждаме по време на избори, тази апатия, с която гледаме когато мечката играе в съседа, за тази апатия става дума, с която утре вас ще ви гледат когато системата започне да ви мачка и вас. Когато искаме да стане роби няма сила, която да ни спре същото, ако поискаме и промяна и откажем веригите на робството пак няма да има сила, която да ни спре.
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
