През последните години са проведени много изследвания във връзка с щастието и субективното благополучие. Както изглежда, всеки би желал да определи точната формула за доставяне на радост. Въпреки че никога няма да има универсална рецепта за постигане на щастие, някои важни открития ни предлагат насоки.
Ето пет предпоставки за намиране на удовлетворение в живота:
1. Човешките същества се нуждаят от взаимоотношения помежду си, за да се радват на оптимално благополучие и щастие
Това е проста истина – ние сме родени със силен стремеж да установяваме връзки с другите. Мнозина мислят, че ще бъдат щастливи, когато открият „истинската любов“, но взаимоотношенията, необходими, за да изпитваме щастие, НЕ са задължително романтични. Добрите приятели, които ни насърчават и подкрепят, могат да допринесат много за удовлетворението ни от живота.
2. Да бъдем добри към другите е от съществено значение за намирането на лично щастие
Нашите мозъци са устроени така, че да изпитваме радост, когато се държим по алтруистичен начин. Дори простото планиране да сторим нещо хубаво за другите – независимо дали става дума за организиране на парти за приятел, доброволчество с достойна кауза или парично дарение – ще ви даде усещане за удовлетворение и благополучие.
3. Да осъзнаем богатството на собствения си живот – независимо колко суров или екстравагантен е той – и да изпитваме благодарност към хората, преживяванията и всичко онова, което допринася за чувството ни за благополучие
Нуждата за постигане на все повече и повече е в противоречие с израза на благодарност и чувство на удовлетворение от себе си и място ни в живота. Преследването на „нещата“ има стойност, единствено ако го цените повече от „нещото“, което то би могло да ви донесе.
4. Чувството за смисъл и цел в живота е необходимо за задоволството и щастието ни
Вярата, че допринасяме за нещо извън себе си и сме част от нещо по-голямо от индивидуалното си съществуване също е необходимо, за да изпитаме усещане за мир, което е част от щастието.
5. Изборът на здравословен начин на живот от гледна точка на основните ни нужди – сън, хранене и физическа активност – също допринася за щастието ни в живота
Има много проучвания, които показват, че редовното физическо натоварване – дори само ежедневната разходка – е ефективно за понижаване нивото на депресията. Съзерцаващите дейности, като йога, медитация и рефлексия, също доказано намаляват стреса и благоприятстват благоденствието. В зависимост от възрастта, мнозина смятат, че добрият сън е „незадължителен“, но изследванията показват, че лошите навици, свързани със съня, водят до повишени нива на стрес, риск от сърдечносъдови заболявания и дори наддаване на тегло. Разбира се, ще се „наспим, когато умрем“, ако цитираме често използвания израз, но защо да ускоряваме нещата? По отношение на храната, здравословната такава наистина въздейства върху цялостното ни здраве, а то значително повлиява нашето щастие. Неотдавнашно изследване показва, че включването на пресни плодове и зеленчуци в диетата също намалява депресията и тревожността.
Краткотрайното удоволствие, което изпитваме от консумацията на пристрастяващите преработени храни или прекалената употреба на алкохол, никотин или други вещества, може да ни даде илюзия за моментно удовлетворение, но тези продукти имат продължително отрицателно въздействие върху дългосрочните ни здраве и щастие.
Помислете за онова, което ви носи щастие в живота, и ако отговорът ви е свързан с придобиването на вещи, помислете пак за обезсърчението, което чувствате, когато тръпката от покупката приключи. Може би влагате повече енергия в материалния обект, отколкото той може да ви гарантира. Когато помислите за най-ценните си и успешни романтични отношения, удовлетворението се основава просто на „притежаването“ на човека или на преживяванията и чувствата във връзката?
Много от нас се радват повече на преследването, отколкото на притежанието на определено нещо. Често ще чуете двойка да си спомня със задоволство дните, в които партньорите са се борили за отношенията си, а мнозина се разделят, след като са „успели да се преборят.“ Нуждата да се стремим и да работим заедно ни обвързва с другите. Когато смятаме, че сме постигнали всичко и нямаме повече цели, към които да се стремим, тогава намираме по-малко стойност, удовлетворение или смисъл в живота.
Щастието не бива да е индустрия, а лична практика
Хората често търсят съвършената „рецепта за щастие“, която да им донесе жадуваното удовлетворение. За съжаление, психологията знае, че тези две цели са странични продукти на живота, а не крайни „дестинации“, които могат да бъдат въведени в GPS.
Нещастните хора често търсят професионална помощ, но въпреки това двете основни причини, поради които хората не са щастливи, се свеждат до два много основни пункта, свързани с отношенията – или нямат взаимоотношения с другите, или имат лоши взаимоотношения с другите. За да намерим удовлетворение и щастие, трябва да имаме хора в живота си, с които можем да бъдем себе си – уязвими, несъвършени и стремящи се да живеем по-добър живот. Егоистичните хора никога няма да намерят истинско удовлетворение: винаги има нещо, което не им достига и не могат да намерят радост в преследването, а само в притежаването на целта. И веднъж когато тази цел е завладяна, тя губи своята стойност и те отново търсят следващото „нещо“, което според тях ще донесе удовлетворение. Това е един безкраен цикъл да желаем онова, което е просто извън обсега ни, вместо да се наслаждаваме на това, което имаме.
Щастието е резултат от убеждението ни, че сме господари на живота си и сме в състояние да контролираме емоциите и състоянията си. За съжаление, всичко което наистина носи трайна удовлетвореност или автентична благодарност, повече от вероятно не е „нещо“, а опит.
От десетилетия назад щастието не се смята за нещо, което трябва да бъде „купено“
Преди поколения щастието не е количествено определено и не се приема като специфично „място“, което може да бъде достигнато. Хората имат по-малко време и ресурси, за да се посвещават на „лично обогатяване“; те просто стават всеки ден, правят това, което са обучени да правят, а на следващия ден го вършат отново. Удовлетворението е в това, че се справят успешно с онова, което се изисква от тях. Взаимоотношенията, семействата и общностите (включително духовните/религиозни общности, квартали и др.) също играят по-голяма роля в живота на индивида.
Днес ценността на индивидуалното постижение създава общество, което се стреми повече към личен успех, отколкото към висшето добро. По този начин хората са „сами“, докато търсят начини да внедрят смисъл в живота си и да намерят щастие, което да дефинират. За съжаление хората се нуждаят от здрави, автентични взаимоотношения и поддържаща мрежа от близки, които да ги обичат безусловно. Ние трябва да чувстваме, че в нашето съществуване има цел и че допринасяме за нещо по-голямо от себе си. Без това чувство за смисъл, връзка с другите и благодарност към това, което имаме в живота в този момент, удовлетворението и щастието никога няма да бъдат преживяни.
Може би най-голямата погрешна представа за щастието днес е вярата, че то е „дестинация“ или може да бъде „купено“. Всичко това звучи банално и изтъркано, но нашето пътешествие през живота и преживяванията по пътя са това, което наистина ни носи чувство на удовлетворение от него.
Източник: psychology.framar.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
