Лечебна медицинска гъба от Тибет
Чудотворната лечебна гъба от Тибет е с латинското име Cordyceps sinensiss, а местното население на Непал я нарича варша бамя
Тази чудотворна лечебна медицинска гъба, която расте по високите планини на Югозападен Китай и Тибет, има удивителна естествена възможност да даде жизненост, да увеличи плодовитостта и потентността, както и много други положителни въздействия върху здравето на хората.
В традиционната китайска и тибетската медицина лечебната гъба се използва повече от 2000 години
Клинични проучвания потвърдиха, че лечебната медицинска гъба от Тибет увеличава либидото и при мъжете, и при жените, подобрява биосинтезата на хормоните кортизол и тестостерон. Не са наблюдавани вредни, съпътстващи явления и затова в Азия често се използват двойките, особено тези, които нямат деца.
Лечебната гъба от Тибет има благотворно влияние върху много телесни и душевни болести:
- предпазва бъбреците от възпаления и нарушено функциониране;
- помага за детоксикация на черния дроб, при фиброза, цироза и проблеми, които са последица от хепатит;
- влияе положително върху настроението, така че се използва при умора и за лечение на различни видове депресии;
- регулира отделянето на инсулин, предотвратява хипергликемията;
- използва се срещу кашлица, затруднено дишане, астма и при лечение хронична обструктивна белодробна болест;
- досегашните изследвания показват положително влияние и лечение срещу рак, защото спира растежа, деленето и размножаването на раковите клетки;
- предпазва от сърдечно-съдови заболявания – регулира работата на сърцето, кръвообращението, понижава високото налягане, намалява холестерола и триглицеридите;
- ефективно средство срещу инфекции, тъй като действа на вируси, бактерии, гъбички и паразити.
Лечебната гъба от Тибет се продава под формата на таблетки, прах или тоник, а препоръчителната дневна доза е от 3 – 6 грама дневно.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на Bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
