Невролози от Харвард стигнаха до заключението, че човешкият мозък изпитва еднакво силно удоволствие, както при правенето на секс, така и от разглеждането на публикации във Фейсбук.
С изследванията си учените показват, че социалните мрежи само за няколко години успяха да се изравнят с нуждите ни от храна, сън и сексуални контакти, като удовлетворяването им е важно, както е важно да се наспим и нахраним.
Когато сърфираме в интернет или по-специално отваряме Фейсбук, в мозъка ни постъпват сигнали, който наподобяват ефекта на допамина – хормонът на зависимостта, който ни кара да изпитваме удоволствие, все едно получаваме награда.
Подобно реакцията се е наблюдавала при хората, които са пристрастени към цигарите, наркотиците и алкохола. И макар че Фейсбук не вреди пагубно на нашето здраве, използването му се отразява на социалните ни умения.
Само между 30-40% от доброволците в проучването са заявили, че споделят личните си преживявания и интимни моменти със своите познати, когато се виждат лице в лице. Когато обаче са зад телефона или компютъра, процентът, който споделя случващото се около тях, надхвърля 80.
Хората разкриват себе си с такова желание, тъй като за тях това е събитие с истинска стойност. Подобно на първичната наслада от хранене и секс – заявяват експертите от Харвард.
Фейсбук мотивира хората да споделят и разпространяват информация, но с течение на времето изследванията са категорични, че мрежата се превръща в силна зависимост, с която в бъдеще ще се налага да се борим.
На първо място, експертите съветват да приемате социалните мрежи като забавление, а не да ги превръщате в неизменна част от живота си. Това означава, че трябва да си взимаме почивка от Фейсбук, както си почиваме през уикендите от работа.
Важно е също да намерите сфера, която ще ви мотивира по-силно от виртуалното пространство – ново хоби, спорт или курс по чужд език, защото това ще ви кара да се забавлявате и извън мрежата.
Източник: ezine.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
