17 хиляди лева сметка за мобилен телефон вгорчава първия учебен ден на преподавателката Полина Алексиева.
Педагожката от престижно столично частно училище прекарва няколко часа в Сърбия, които се оказват „златни“ за портфейла ѝ.
Всичко започва от есемес от мобилния оператор, че Полина трябва да изпрати съобщение за потвърждение, ако иска да има интернет в западната ни съседка. Тарифата е закована на 117 лева, без да стане ясно на потребителя за какъв пакет точно става въпрос и защо точно тази сума е фиксирана.
Въпреки че стойността е голяма, Алексиева изпраща есемес заради неотложност на ползването на мобилни данни. Лимитът на сметката й е от порядъка на 200 лв. и тя е спокойна за крайната сметка, пише „България Днес“.
Вместо това се случва нещо шокиращо за учителката по музика. Малко след като се връща в България, Полина получава известие, че текущата й сметка е 15 101,20 лв. без ДДС. А на 9 септември идва и фактурата с начислено ДДС – повече от 17 000 лв.
Какво се оказва?
„Наричало се билшок. Пускаш си интернет уж, но те ти изключват лимита. В есемесите от оператор не става ясно, защото са написани неразбираемо и подвеждащо. Разбираш късно, че правиш сметка от хиляди, защото имало 24-часово синхронизиране, а по-късно на своя земя и още един път начисляване на ДДС. В договора тази информация не е дадена. Била съм и преди извън България, ползвала съм интернет – не съм имала никога такива проблеми“, споделя Алексиева.
След като преподавателката алармира в социалните мрежи за колосалната сума, която трябва да плати, се включват множество хора, попадали в същата ситуация или имащи свои близки, минали по сходния път, със съвети да потърси правата си по законов път.
„На сайта общите условия са ъпдейтнати вече, а и си ги ъпдейтват регулярно. Знаят много добре какво са направили. След тази ситуация на сайта им програмите са сменяни неколкократно.
За разлика от преди, към настоящия момент вече има и „пакети за Балканите“. Преди това нямаше. Споделям опита си, за да се предпазите“, допълва педагожката.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.