Ивановските скални църкви се намират на 18 км южно от град Русе
Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи и са едно уникално културно наследство.
За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.
Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.
История на Ивановските скални църкви
Църквите и всички помещения край тях в местността „Писмата“ при с. Иваново образуват големия скален манастир „Свети архангел Михаил“. Той е основан през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (XIII-XIV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен II (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.
Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква (параклис „Св. арх. Михаил“), Кръщалнята, Господев дол (най-богато украсена със стенописи), „Съборената“ църква („Св. Теодор“) и църквата „Св. Богородица“.
Уникална живопис в Ивановските скални църкви
В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII и XIV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от средата на XIV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство.
По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. „Висарионов патерик“. През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През XVIII век е обект на поклонение.
Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
