Един от най-изтъкнатите български писатели и общественици акад. Антон Дончев е починал преди часове, съобщи БЛИЦ от негови близки.
Авторът на безсмъртния роман „Време разделно“ е изживял последните си дни в реанимацията на ВМА, където е приключил земния си път. От лечебното заведение заявиха, че той е починал след сърдечно боледуване.
През последните няколко седмици верни приятели на акад. Антон Дончев са направили всичко възможно, за да го спасят от коварно заболяване и да удължат дните му.
Смирено и в тесен приятелски кръг отпразнува рождения си ден писателят акад. Антон Дончев преди месец.
“Дай боже все повече хора да изглеждат така добре на 92 г. като Антон”, каза тогава съпругата му актрисата Райна Василева и сподели, че писателят се чувствал най-добре сред природата.
България ще го запомни с уникалното културно наследство, което ще живее вечно.
В едно от последните си интервюта навръх своя 90-годишен юбилей Антон Дончев казва: „Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи в момента в България – българи да се изправят срещу българи, да стане наистина едно време разделно… Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчно за това, което се случва…
Благодарен съм на книгите си, защото чрез тях се запознах с чудесни хора, които иначе нямаше да срещна“.
Литературата е тази, която го отвежда по целия свят.
„Един пример е Финландия – преведе ме посланикът на Финландия в България. Станахме приятели, два пъти ходих там. Япония също. Японският ми преводач – два пъти издателството го праща да види обстановката, да види Родопите. Самият аз ходих в Япония. Ако не бях написал тези книги, нямаше да мога да посетя тези прекрасни страни“, обясни писателят.
След повече от половин век активна кариера, която го отвежда до най-високите етажи на литературата, той продължава да пази спомените за отминалите години.
„За съжаление спомените са прекалено много и даже аз се мъча да ги подредя през годините, защото просто съм живял в три свята, които много се различаваха помежду си. Първо съм живял в Царска България, а на 9-и септември бях на 14 години. След това на 60 години започна т.н. Преход. Трябва да ви кажа, че бяха различни времена, заредени с различна енергия. И не съжалявам за нищо, но много малко мъдрост имаше в това, което се случи с България“, споделя Антон Дончев, писател.
Акад. Дончев се вълтуваше от всичко , което се случва с родината му. И споделяше, че иска по-често да чува думите „чест“ и „достойнство“.
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас.
Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се отпрестижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.
Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г.
Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен.
Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в САЩ от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър исторически роман.
Романът е екранизиран (филмът „Време разделно“ е в две части с подзаглавия „Заплахата“ и „Насилието“) през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 г.
„Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.
Антон Дончев е автор на:
„Сказание за времето на Самуила“, 1961 г.
„Време разделно“, 1964 г. (33 превода на чужди езици към 2008 г., екранизиран през 1987 г.)
„Девет лица на човека“, 1989 г.
„Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“, 1968 – 1992 г.
„Странният рицар на свещената книга“, 1998 г.
„Трите живота на Кракра“, 2007 г.
„Легенди за двете съкровища“, 2015 г.
„Сянката на Александър Велики“, 2016 г.
Сценарист на следните филми:
„Време на насилие“ (1988)
„Милионите на Привалов“ (1983)
„Завръщане от Рим“ (1976)
„От другата страна на огледалото“ (1977)
„Изгори, за да светиш“ (1976)
„Глутницата“ (1972)
„Калоян“ (1963)
През 1999 г. за романа си „Странният рицар на свещената книга“ Дончев получава наградата за балканска литература „Балканика“.
През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.
През декември 2004 г. ректорът на Софийския университет Боян Биолчев му връчва Голямата награда за литература и почетния знак на синя лента.
Носител на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2005 г.
Доктор хонорис кауза на СВУБИТ (17 май 2005 г.)
Орден „Св. св. Кирил и Методий“ (15 септември 2010) – огърлие за значими постижения в културата и в чест на неговата 80-годишнина[22]
Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет (с протокол №5 от 19 ноември 2010 г.)
През 2014 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.
Поклон пред големия творец!
Съболезнования на близките на Антон Дончев
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
