Някои хора изпадат в стрес, ако до тях в автобуса трябва да седне непознат човек, други дори изпадат в паника
С цел да попречат на други да седнат до тях в обществения транспорт има всякакви трикове и съвети, които хората използват.
Има и различни тактики на сплашване според тригодишно проучване на университета в Йейл, проведено от преподавателката Естер Ким.
Трик 1: Лош поглед
Сред честите трикове е погледът – намръщен и остър, който ясно дава да се разбере, че човекът не иска да седнете до него.
Трик 2: Ако не искате никой да седне до вас в автобуса, поставете чантата си на съседното място
Известно е, че поставянето на чантата или якето на съседното място винаги като неписано правило изпраща послание: „не искам да седнеш до мен“.
Трик 3: Престорете се на заспал и заемете две места
Много хора са смешни когато се опитват да се прострат на две места или се преструват, че са заспали и случайно краката им са на другия край – на второто място. Обикновено никой не иска да събужда заспал пътник и така мястото често остава празно само за спящия хубавец.
Трик 4: Сложете слушалки и се правете, че не чувате
Някои се правят на нечуващи. Те сядат на мястото до пътеката и слагат слушалки. За да седне някой на седалката до прозореца, трябва да помоли седналия пътник да стане. Но обикновено заради музиката не чува и така правостоящият пътник се отказва и продължава по-нататък. А ако все пак пристигащият пътник е упорит да седне, ще забележите, че седящият, след забележката, ще се премести и ще седне на празното място до прозореца. Но ако е искал да седи там, ще е седнел още в началото.
Такива хора, ако не успеят да запазят второто място празно, се надяват, че до тях ще седне някой нормален пътник. Гледат през прозореца и отговарят кратко на въпросите, за да дадат да се разбере, че не са привърженици на празни приказки (в случай, че той до тях се е настанил някой досаден и приказлив пътник).
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
