Намирането на гърнето със златното съкровище от Калиакра за нас, археолозите, е равнозначно, образно казано, на sms от 14-ти век, каза днес пред журналисти ръководителят на проучванията на нос Калиакра доц. д-р Бони Петрунова по повод намереното на 17 август тази година гърне с монети и други бижута. Според нея уникалните находки ще дадат възможност да бъдат написани много нови страници за историята на Добруджанското деспотство. Доц.
Петрунова се придържа към хипотезата, че предметите от съкровището са военна плячка на татарски военачалник. През 1393 година татарите преминават Дунава и започват да плячкосват Северна Добруджа. Вероятно татарският вожд си е построил къщичка на носа. През 1399 година татарите обаче са прогонени.
Спасявайки се с бягство, вероятно той е скрил гърнето под пода, вярвайки, че някой ден ще се върне да си го прибере. Съкровището съдържа 957 предмета – 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, единият от които златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато. Най-ценни от монетите са венецианските златни дукати, каквито рядко се откриват по нашите земи.
Доц. Петрунова допълни, че това е една огромна находка, която предстои внимателно и дълго да бъде обработвана и анализирана. Съкровището ще бъде експонирано първо в Националния исторически музей, а след това и в музея в Каварна.
По думите на директора на Историческия музей в града Пенко Георгиев по всяка вероятност това ще стане догодина.
Преди това трябва да се осигури сигнално-охранителна техника и нов тип витрини в музея в Каварна. Той добави още, че след откриването на съкровището посещаемостта както на нос Калиакра, така и на музея в Каварна се е увеличила неколкократно.
Видео и монтаж: Димитър Апостолов
Източник: bta.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
