Социална ангажираност.. Това е ключът за деградацията на нацията ни като липсва социална ангажираност на младите и старите дори. Някога денят ни започва с това да правим утринна гимнастика в училище и казармата – това укрепва имунната система и тялото, и ни зарежда с тонус. Днес няма никаква социална ангажираност освен цъкането на телефоните в социалните мрежи. Някога децата са помагали на родителите си от малки – бащата оре с воловете, а детето дърпа воловете, бащата сече дърва, а децата ги носят и подреждат и така примерите са много, но децата са възпитавани в трудови навици.
Някога се спортуваше и всяко село имаше футболен отбор, а децата гонеха топката на поляната от малки. Социалната ангажираност изграждаше в хората истинските социални контакти и поддържаше духът в обществото. Скъсаната връзка с реалността днес е това, което ни отделя от природата, хората и заобикалящият го свят. Спортът в училищата възпитаваше в навици, селото ни даваше връзката към корените, фолклора и ни изхранваше с чиста храна.
Липсата на социална ангажираност води до апатията, която я виждаме във всички сфери, която води до затлъстяване, води до отчуждаване и до гибел на нацията ни. Не животът е учител, а интернет. Ставаме роби на вредни навици, а те осмислят битието ни като то оформя характерът и съдбата ни. Душата на човек не търси чат или лайкове, душата на човек търси другата душа, погледът не среща поглед, а социалните мрежи отнемат живата връзка помежду ни.
Погълнати от телефоните затъваме в един измислен виртуален и много коварен свят. Хората не се събират по сборове и панаири, не играят хора, а децата не играят заедно, всичко е забулено в интернет. Фокусът на вниманието на индивидът е прикован в социалните мрежи и загубваме малко по-малко човешкият си облик и така всеки се затваря в себе си. Ние не се държим за ръце, а в ръцете ни има телефони. Как ли са живели без навигация и интернет хиляди години, как ли са живели без Фейсбук?
Социалната ангажираност възпитава, а липсата и води до деградация на нацията ни!
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
