Системата не спира да убива и ако това не е сте вие то природата ни също умира. Системата системно и методично ни унищожава, а играта не е в това дали те или ние, а в това, че няма ние затова и системата е по-силна. Системата успява, защото ние сме разединени. Няма я тази критична маса на едно мнение по който и да е казус или проблем.
Вчера протестираха майки сега сестри, а утре пак тези с караваните и палатките, вдругиден кой ли ще протестира и какво от това, че има частични победи като с малки жестове да им запушим устите и така в България над 14 протеста и какво от това „кучетата си лаят, а керванът си върви“ – заеми се теглят, субсидията се харчи, а управляемите управляващи пак ви управляват и то зле, защото системата е прогнила, а моделът изхабен, но по един или друг начин в сложни безпринципни икономически властови прегръдки керванът си върви, а държавата леко-полеко си отива. От кога си говорим да изхвърлим боклука от властта и да променим модела, но само си говорим, а дела трябват и къде е тази критична маса? Къде са тези, които са готови да променят себе си и след това околните и чак тогава всички заедно да променим системата?
Защото в системата също живеят хора и те също са убивани от системата, мачкани и ежедневно натискани да извършват неща против волята си, природата си и против всички закони и тези на Господ Бог дори.
Системата не спира да убива не само нас като хора, но и духът на нацията убива и всяка съпротивителна единица и то назидателно за да не смеят другите да се бунтуват.
В паяжината на зависимостите са вплетени от най-мал