Сикстинската капела е музей и бивш параклис в Апостолическия дворец – официалната резиденция на римокатолическия папа във Ватикана.
Известна е с архитектурата си и фреските, дело на известните ренесансови художници като Микеланджело, Сандро Ботичели, Пиетро Перуджино, Пинтурикио, Доменико Гирландайо и други. Таванът с площ от 1100 кв.м е изрисуван от Микеланджело между 1508 г. и 1512 г. по поръчение на папа Юлий II и заедно със сцената Страшният съд (изрисувана между 1535 г. и 1541 г.) се смята за връх в творчеството на Микеланджело.
Храмът носи името си от папа Сикст IV, който поръчва възстановяване на старата Капела Магна. По негово поръчение между 1481 г. и 1482 г. флорентински и умбрийски художници рисуват по стените фрески със сцени от живота на Мойсей и Христос. Работата по тях приключва през месец май 1482 г. и на 15 август 1483 г. Сикст IV провежда първата литургия в обновения храм.
част от стените и тавана на Сикстинската капела
Тъй като папа Сикт IV имал нужда от личен параклис, той заповядал през 1473 г. на архитекта Джовани деи Долци да го построи.
Сикстинската капела все още се използва от действащия папа, най-вече за официални церемонии. След смъртта на всеки папа римокатолическите кардинали от цял свят се събират в параклиса, за да изберат наследник. Днес сградата е част от музеите на Ватикана. Параклисът се намира във Ватикана, малка независима държава, изцяло заобиколена от Рим .
Сикстинската капела има правоъгълна форма с размери 41 × 13 метра (134 × 43 фута) и е построена с обикновени тухли. Отвън сградата не е впечатляваща. Отвътре параклисът е разделен на 2 части от праморна ограда. Частта, обърната към олтара, е достъпна само за свещениците.
Всяка от двете дълги стени има 6 големи прозореца. Стените са покрити с 3 пръстена с творения на велики художници. На нивото на пода: гоблен, проектиран от Рафаел, показващ сцени от Евангелията и Деяния. В средата: стенописи от сцени от живота на Мойсей и Исус. Най-горният ред – до и между прозорците показва изображения на папи.
Изборът да се покажат както Мойсей, така и Исус не е случаен – визуализира приемствеността между стария и новия завет, законите на Мойсей и ученията на Исус.
Картините по стените и тавана се смятат за върха на ренесансовото изкуство.
Няколко папи имат съществен принос в развитието на изкуството в параклиса. В този процес могат да се разграничат четири фази:
1481 г. до 1483 г.: още по време на понтификата на Сикст IV (1471-1484) всички стени са украсени. Пиер Матео д’Амелия рисува звездно небе на тавана.
През 1508 г. папа Юлий II (1503-1513 г.) наема флорентинския маестро Микеланджело, за да украси тавана и лунетите над прозорците. Таванът показва девет сцени от Genesis.
Микеланджело – Сътворениета на Адам
През 1515 г. папа Лео Х (1513-1521): Рафаел прави дизайни за набор от гоблени, които да покрият долните стени.
През 1536 г. отново е призован Микеланджело. Този път папа Павел III (1534-1549) го наел да направи стенопис от Последната присъда на задната стена на Сикстинската капела зад олтара.
Северна стена на Сикстинската капела със сцени от живота на Исус
Тази стена е посветена на живота на Исус. От ляво на дясно се виждат:
- Кръщението на Христос (Пиетро Перуджино)
- Изкушението на Христос (Сандро Ботичели)
- Призоваването на първите апостоли (Доменико Гирландайо)
- Проповедта на планината (Козимо Росели)
- Тайната вечеря (Козимо Россели)
- Връчването на ключовете на свети Петър (Пиетро Перуджино)
Южната стена на Сикстинската капела показва сцени от живота на Мойсей
- Тръгването на Мойсей от Египет (Пиетро Перуджино)
- Изпитанията на Мойсей (Сандро Ботичели)
- Преминаването през Червено море (Козимо Росели или Доменико Гирландайо или Биаджо ди Антонио Тучи)
- Слизането от планината Синай (Козимо Росели)
- Наказанието на бунтовниците (Сандро Ботичели )
- Завещанието и смъртта на Мойсей (Лука Синьорели)
Входната част на Сикстинската капела
Част от стената, съдържаща входната врата, се срутва през 1522 г., унищожавайки няколко фрески: възкръсването на Исус от Доменичи Гирландайо и фреската на Лука Сенгорели от дискусиите за останките на Моисей. Те са заменени на по-късен етап от произведения на същите теми от Хендрик ван де Брек и Матео да Лече.
Задната стена: Микеланджело, Последният съд
Папата Павел ІІІ моли Микеланджело да украси стената зад олтара със стенописи, показващи Последната присъда: момента, в който Бог съди човека. Преди това, през 15 век, Пиетро Перуджино украсил стената с олтар и 2 фрески.
Фреската на Микеланджело е открита през 1541 г., той е работил пет години по нея. След смъртта на майстора повечето от гениталиите на фигурите от стенописите са покрити заради настояване на свещеници. Фреската е възстановена през 1993 г .
Долните стени: Гоблените на Рафаел
Долните стени са единствената част от параклиса, където Лео Х успява да постави своя белег. Под сикцион IV те са били боядисани с фиктивни гоблени от злато и сребро. Лео решава стените да бъдат покрити с истински гоблени. Той възлага на Рафаел тази задача.
Десет гоблена в�