Невроните, участващи във формирането на сексуалното и агресивно поведение при мъжки лабораторни мишки са вплетени в една топка, а при женските са подчертано разделени, установи проучване, ръководено от учени от Нюйоркския университет.
Изследването е публикувано в Nature Neuroscience.
Агресията е важна форма на поведение, защото е от съществено значение за оцеляването както на мишките, така и на хората, тя се е появила заради конкуренцията за храна, сексуални партньори и територии, разказва МedicalХpress.
„Нашето проучване задълбочава познанието за различния начин, по който тези поведения са организирани в женския и мъжкия мозък на мишките“, разказва Дау Лин (Dayu Lin) от Института по Невронаука в Нюйоркския университет, водещ автор на проучването.
Тази подробна разбивка на мозъчните функции по пол е „решителна стъпка“ към бъдещи опити за разработване на лекарства, които потискат силната агресия при хората. Тя казва, че изследвания на женското агресивно поведение изостава, тъй като в повечето животни, мъжките са по-агресивният пол.
Изображение на мозък на мъжка мишка показва, че активираните клетки (в зелено) са в един и същи регион на вентролатералната част на вентромедиалния хипоталамус или VMHvl, когато мишката се бие (вляво) и чифтосва.
Изображение на мозък на женска мишка показва различни активирани клетки (в зелено) във вентролатералната част на вентромедиалния хипоталамус или VMHvl, когато женската мишка се бие (вляво) и чифтосва
Екипът установи редица съществени различия между агресивното поведение при женски мишки и подобни реакции при мъжките – например, че агресията и сексуалното поведение при мъжките са неразделни, а при женските се включват и изключват независимо.
Предишно изследване на Лин и нейният екип, публикувано в Nature през 2011 г., е сред първите, които проследяват произхода на агресията при мъжките мишки до обособена част от хипоталамуса, мозъчната област, която контролира температурата на тялото, глада, съня и нивата на много хормони. Тази ключова част, вентролатералната част на вентромедиалния хипоталамус или VMHvl, се намира в долната част на хипоталамуса при мишките и хората.
При мъжките мишки невроните, отговорни за агресията и сексуалното поведение са силно вплетени в кълбо в вентромедиалния хипоталамус (VMHvl). Проучването показа, че активирането и деактивирането на клетките на VMHvl става само едновременно. Изключвайки гените, кодиращи естрогенния рецептор, учените потискат агресията, а с нея и сексуалното поведение – мъжките мишки не се бият и не се опитват да се чифтосват, но не женските не спират да се бият, разказва Лин.
За разлика от предишни изследвания, настоящото проучване е направено по-реалистично като се включва естествено агресивен щам на мишки, с женски мишки – и девствени, нетърпеливи да се преборят с конкурентите за храна, така и млади майки, загрижени да защитят малките си, смятат авторите.
Схема на миши мозък (най-ляво) и вентролатералната част на вентромедиалния хипоталамус или VMHvl, който контролира агресията при мъжките и женските мишки. Средното изображение показва VMHvl клетки в женски мозък, когато клетките, активни при чифтосване (в синьо) са разположени около границата, докато тези в мъжкия мозък (най-дясно) са разпръснати. Клетките, активни при борба (в червено), са разположени повече в центъра на женския VMHvl, но не и при мъжките мишки.
Изследването проследява активността на мозъка на женски мишки – девствени и майки – по време на двубои с мъжки или женски мишки, които навлизат в тяхната територия. Мозъците на всички мишки са проучвани електрически, генетично и химически, като се измерва кои нервни клетки се включват или изключват и как това се отразява на поведението им.
Експериментите показват, че VMHvl клетките, активно предаващи сигнали, при женските не са едни и същи при чифтосване и битки. Но при мъжките мишки повечето клетки са едни и същи по време на двете дейности.
Източник: nauka.offnews.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
