Сексуалната култура в източните страни е доста по- различна от традиционната, европейска. В държави като Япония, Китай, Индия и Непал, сексуалността се разглежда не само като начин на общуване, изкуство, но и като наука. Сексът в тези страни не е само цел, а начин за достигане на духовното извисяване.
Отношението на китайците към секса до голяма степен се влияе от древната философия, която приема жените за „втора класа“. В Древен Китай бракът е целял преди всичко създаване на семейство. Както тогава, така и сега оралния секс там се счита за перверзия и се наказва със закон. Проучванията показват, че почти 100% от китайците не изпитват никакво удоволствие от секса и не знаят как да доставят такова на своя партньор.
За разлика от китайците в Страната на изгряващото слънце активният сексуален живот винаги е бил на почит и част от тяхната култура. Японците все още следват съветите от дебелите книги, посветени на плътската любов. Любовната игра е абсолютно задължителна, много бавна и почти граничеща с ритуал. Задължително е преди секс жената да събере косата си на кок и да разголи шията си. В Япония по традиция всички младоженци получават богато илюстрирана книга с всички възможни секс пози. Тази книга се поставя под възглавницата, за да се гарантира една прекрасна първа брачна нощ.
В Индия пък, сексът преди брака се наказва. Дори в най- тиражираната книга в света- „Кама Сутра“ се казва, че идеалът за сексуално съвършенство се постига само в брака. Около 95% от всички бракове в Индия се основават на предварително споразумение между родителите на булката и младоженеца.
Съществена разлика в разбиранията относно сексуалното съзряване прави Тайланд. Сексът там никога не се е приемал за забранен плод, а като нещо съвсем естествено, което граничи с лудостта. Там децата водят полов живот от 8 до 10-годишна възраст.
Източник: barko4.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
