Нова поговорка – каквото му е на ума, това му е и на Фейсбука
Оригиналът е за устата, обаче актуалната мода днес диктува друг вид бъбрене – в социалната мрежа. Разни неща, които доскоро пазехме само за себе си, за семейството или за най-близките си, вече бързаме да споделим с виртуалните си приятели. И често сякаш забравяме, че така се разкриваме като личност. Което може да се окаже опасно за кариерата ни.
Истинска случка. Служител в шведската компания „Волво“ публикувал на страницата си във Фейсбук „Най-после свърши работният ден в този ад“. Двама негови колеги побързали да споделят поста му и дори добавили коментари. Тримата били помолени да напуснат работа още на следващия ден. Това не е нито първият, нито ще е последният случай, когато социалната мрежа оказва влияние върху кариерата.
Информацията, която споделяме, разкрива повече, отколкото бихме се сетили да разкажем за себе си. Много психолози не си правят труда да провеждат експерименти с реални групи от хора, а използват информация от социалните мрежи. Учени от Масачузетския технологичен университет проведоха изследване, изводът от което е, че в социалните мрежи хората не се опитват да си изградят идеален образ, а възпроизвеждат отпечатък на своето подсъзнателно аз. Също въз основа на реални данни те предупреждават, че всяка година нараствате 10% компаниите, които следят статусите на своите служители и на потенциалните си клиенти й така вземат решения.
Може би ви се струват маловажни подробности за кариерата ви снимките от ваканцията (онази с батареята празни чаши и бутилки), от рождения ден на партньора ви (онази с танца на масата) или от последното пазаруване в мола (онази с предизвикателните дантелени прашки), обаче я си представете какво говорят те, като шефът ви ги разгледа последователно. За психологическия ви портрет допринася и информацията какви медии например следите и какви линкове на статии споделяте с приятелите си. Всичко това може да послужи като повод за уволнение или за повишение, да наклони везната нагоре или надолу, когато се конкурирате за ново работно място.
Всъщност много зависи какъв човек ще разгледа информацията ви в социалните мрежи, обаче дори най-разкрепостеният шеф или специалист по човешки ресурси надали ще ви сметне за благонадежден служител, като се натъкне на купчина снимки в нетрезво състояние или от нощни клубове. По-скоро на обратния полюс са споделяния за туристически походи или редовно посещение на фитнес клуб.
Приятелите също може да ви поставят отпечатък, нали класическата максима е „Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си“. Ако сред обкръжението ви се срещат агресивни хора с крайни националистически уклони, участници в твърде радикални футболни агитки, дами с видимо леко поведение, това едва ли е атестат за вашата уравновесеност.
Сприятелили ли сте се обаче с популярни хора от вашите среди, които имат висок статут, това е плюс.
Ако сте си купили скъп модел смартфон на кредит, а след това сте просрочили вноските по него, не е нужно да се хвалите в интернет. Така влизате в „черния списък“ при бъдеща справка на банка или лизингова , компания.
Не си губете времето с разсъждения законно ли е използването на лични данни от социалните мрежи. Отговорите за и против са толкова много, че едва ли някой ще тръгне да брои кои са повече. Така че какво да правим? Да развяваме лозунга за свободата на словото или да бъдем внимателни? При всяко положение второто е по-разумният избор.
Защитете добре и акаунтите си от зложелатели.
Не бъдете лесна плячка за хейтъри и за хора, които по някакъв начин ви имат зъб. Те спокойно може да ви компрометират, ако страницата ви е общодостъпна. Минималното, което можете да направите, е да използвате сложна и оригинална парола за вход. След това поставете ограничения кой може да има достъп до информацията ви.
Актуализирайте редовно акаунта си с новите приложения за защита, които периодично ви се предлагат.
Но в крайна сметка най-добрата стратегия е два пъти да помислите, преди да натискате бутона за постване или споделяне.
Източник: interesnoinfo.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
