За моя голяма изненада, новогодишната програма на БНТ беше много добра.
За първи път от много, много години гледах такава програма. Изцяло българска, без чужди песни и обичаи. Това е хубавото. Ние сме българи, в каквото и да се опитваме да се превърнем, българското е основата, върху която градим личността си. Чуждото лустро бързо се свлича в такива ситуации.
И се замислих колко дълбоко е заложено в нас българското. И колко ни харесва, нищо, че някои се срамуват външно от него. Аз например обичам Божоле, френски сирена, суши и уиски. Но пък нищо не може да се сравни с шкембе чорба с много чесън след тежка вечер. Или с хубави народни песни и звукът на кавал.
Може да съм чела цялата световна класика, но нищо не ме е просълзявало така, както „Аз съм българче“. Може да се възхищавам на Девета симфония на Бетовен, но сърцето ми трепва повече от „Петко льо, капитанине“ и „Излел е Дельо хайдутин“. Не харесвам особено носии, но в сърцето си знам, че в шевиците по тях е заложен българския код.
И това е наше, българко. Също като децата ни – може да не са най-красивите и най-умните и дори най-възпитаните, но сме готови светът да прегазим за тях, защото са наши. Родни. Нищо не може да се сравни с чувството за принадлежност към род и Родина.
Скоро имах случай да ми предложат нов продукт от месо. Много добър, впрочем. Но с опаковка на английски, някак си избелена и постна. И изведнъж ми приседна. Български продукт, а ни го поднасят като чужд, явно с фантазията, че повече ще ни хареса така. На мен повече би ми харесало българско наименование с една св