Според официалната история, единствената цел на Ордена на Сион е възвръщането на законните права на потомците на Иисус Христос.
Идването на Месията, според Ордена на Сион
В 1 г. от н.е., в семейството на потомци на цар Давид се ражда Иисус. Детството му е обгърнато в тайна, но е известно, че когато навършва пълнолетие се жени за Мария, порядъчна и знатна девойка. Често споменаваното в библията превръщане на водата във вино е станало на собствената му сватба. Политическите и социалните обстоятелства в Юдея така са се стекли, че много хора започнали да чакат идването на Помазания. На тридесет годишна възраст, на политическата сцена излиза и самият Иисус. Разбира се такъв обрат не е по вкуса на управляващите и се стига до решението да се избавят от новия претендент.
От тук нататък следва съвсем небиблейски сюжет .
Йосиф Ариматейски успява да се договори с Пилат за инсценирането на екзекуцията на Иисус, вместо него, на кръста е прикован Симон, а самия Иисус, все едно нищо не се е случило, остава в Юдея. След това Мария Магдалина, заедно с децата си , Йосиф и Лазар се отправят към Европа: Мария и Лазар в Марсилия, където основават първото епископство, а Йосиф Ариматейски в Англия , където създава църквата Гластънбъри. По нататъшния живот н царското семейство се стича спокойно, Мария доживява до дълбока старост и умира в Прованс, а Иисус загива при отбраната на обсадената от римляните крепост Масада.
По нататъшната история е не по-малко провокативна. На първият Никейски събор, император Константин узаконява християнството, но заповядва епископите да препишат и допълнят новата религия така, че интересите на императора да са на първо място. Именно в този момент е направен преглед на писанията, които противоречат на божествения произход на Иисус. Били отсеяни текстовете, в които се твърди , че Бог Израилев съвсем не е този, за който се представя. Бил е създаден символът на вярата, който укрепва позицията на църквата и отричането от него се приравнява към еретизъм.
По това време започва и династията на „Потомците на Давид и Соломон”- Меровинги.
Създаване на Ордена на Сион
За създател на ордена се смята Годфроа Булонски- потомък на Христос и Магдалина.
В първият кръстоносен поход е завладян Йерусалим, който до този момент се е намирал под мюсюлманска власт. На мястото на древна византийска базилика, на хълма Сион, построяват църквата Божията Майка, но всъщност е посветена на Мария Магдалина. Смята се, че под руините на този храм се намират важни доказателства за родството между Меровингите и Иисус. Двадесет години след това е основан още един орден – Орденът на Храма, чиято мисия е да открие тези доказателства. В течение на девет години рицарите извършвали разкопки и доказателството било открито. След втория кръстоносен поход, ордените на Тамплиерите и на Сион се сливат в един и започват построяването на хранилище, където да скрият доказателството.
През този период Орденът на Тамплиерите се сдобиват с такава власт, че можели да контролират дори светската власт, дори кралете нямали право да се намесват техните дела. Финансовото състояние на ордена е такова, че той раздава кредити на разорените краски семейства в замяна защита на техните интереси.Така се стига до създаването на банковата система. Как и защо са се сдобили с такава власт? Съществува предположение, че тамплиерите са изнудвали Римската църква с открити документи.
Две години след смъртта на йерусалимския крал Бодуен IV, Йерусалим отново е завзет от мюсюлманите, тамплиерите не издържат на натиска и напускат града.След това пътищата на двата ордена се разделят. Орденът на Сион приема ново име – Sionus Prioratus, което означава Сионско общество. Магистър е Жан де Жизор, който се смятал за Меровинг.За църквата това разделение е било още по-голяма заплаха, особено след излизането на романа „Парсифал”. Разбирайки, че във всеки един момент може да бъде разобличена, църквата предприема гонения срещу катарите, които според папството крият доказателството за човешкия, а не божествен произход на Христос.
В продължение на тридесет и шест години катарите са избивани по всички възможни начини. Скоро след падането на последният катарски бастион, плъзва слух, че няколко човека са се спасили и през таен тунел на замъка Монсегюр са изнесли всички документи. Това предизвиква тревоги в Папството и в началото на следващото столетие обръща поглед към тамплиерите. Някои смятат, че църквата е поискала да сложи ръка на богатството на тамплиерите, но истинската цел е била да се сдобие на всяка цена със светинята на тамплиерите, а всичко останало е второстепенно. Следва преследване и изгаряне на тамплиери, последен на кладата се качва Великият Магистър Жак дьо Моле, но и той не издава местонахождението на доказателството (Светият Граал).
След унищожаването на Ордена на Тамплиерите, Ордена на Сион минава в нелегалност и отново променя името си – Орденът на истинския кръст и роза. В последствие част от рицарите се отделят и основават собствен орден с мистично направление, който днес е известен като Розенкройцери.
Съвременният Орден на Сион не веднъж е твърдял, че негови Велики Магистри са били такива велики личности, като : Леонардо да Винчи, Робърт Бойл, Исаак Нютон, Виктор Юго,Жан Кокто и много други.
Как така, поста Велик Магистър е заеман от хора, които не са потомци на Меровингите?
През четиринадесети век Ордена взема решение да издига в магистър хора, които носят просвещение с идеите си. Това решение не е изненадващо, тъй като църквата винаги е смятала такива хора за врагове.Първи навигатор ( по традиция така са наричали Великия Магиктър) става Никола Фламел, известен алхимик. Следва Рене Анжуйски, който първи отваря обществена библиотека в Сан Марко. След неговата смърт, поста зае�