Хора, разберете, че ние не сме Ботев. Не сме Левски.
Не сме хайдути, не убиваме храната си, не убиваме враговете си и не спим в планината. Не ядем домашен хляб със сирене и не рискуваме живота си, в името на Родината.
Нямаме никакво право да се сравняваме с тези хора. Вече не сме велик народ. Те са били, това не е наша заслуга.
Не е наша заслуга нито поезията им, нито битките им. Една частица от любовта им дори не ни принадлежи. Не живее в татусите ни, нито в статусите ни.
Нашите битки се случват в комфорта на дома ни, през мониторите на лаптопите и телефоните ни. Никой няма да оправи нищо заради нас и нашите коментари. На никой не му пука в момента за “Златния век”. Него го няма.
Никой няма да ни запомни и никой няма да ни уважава заради историята, която пишем в момента.
Ботев не е бил неграмотен.
Вазов не е писал “незнам”.
Ние сме тези, които не ходят на протести, защото навън вали. Или просто защото “няма смисъл”.
Ние сме тези, които обожават да се оплакват.
Ние сме тези, които си слагаме българското знаме на профилна снимка, слагаме цитат от Вапцаров понякога, но нямаме грам смелост.
Ние сме тези, на които не им се бачка, не им се чете, не им се твори и не им се бори.
Стига сме крадяли незаслужено от славата на хора, като които никога няма да бъдем.
Стига сме лежали на стари лаври.
Стига сме повтаряли, че сме велик народ.
Не сме.
Не сме Тервел.
Не сме Ботев.
Не сме Левски.
Не сме грамотни.
Не сме смели.
Не сме и много умни.
Просто се успокойте и го приемете.
Хората след 200 години няма да се гордеят с историята, която създаваме сега.
Можете да се ядосате и да ме блокирате.
Толкова.
Важните неща не се случват тук.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
