Малко са живите същества, които са постигнали ниво на когнитивност, което в известна степен ги поставя над другите. Водните бозайници, като китове и делфини например, са известни с интелигентността си и комуникационните си способности, а кучетата постигат забележителни резултати в реакциите към нашите емоции и изражения. Това ни кара да се чувстваме по-свързани с тях, отколкото с други същества, което от друга страна ни кара да мислим, че не е редно да се отнасяме лошо с тях, камо ли да ги убиваме когато ни подразнят.
От другата страна стоят същества, които са ни толкова чужди и различни, че ни е трудно да сме загрижени за тях, дори и да играят ключова роля в екосистемата. Такава е съдбата на насекомите, и особено онези, които обитават нашите домове, и които мачкаме, в буквален смисъл, без да ни мигне окото. Но това може да е краят на изтреблението, тъй като учените намират доказателства сочещи, че насекомите имат съзнание и са дори егоцентрични.
Според учени от университета Макуайър, Австралия, мухите и бълхите са способни на „субективни преживявания“, което е една от основните характеристики на самосъзнанието.
„Когато сме гладни, ние не просто се насочваме към храната. Гладът като преживяване е познат като определено чувство, субективно преживяване, с което осъзнаваме причините и следствията от това умствено състояние“ – обяснява Колин Клайн, провел проучването.
За да стигнат до това заключение, учените изучават сканирани изображения от мозъците на мухи, направени на области в средния мозък, в гънките на мозъчната кора. Тези изображения се сравняват със скенери на други животни, дори и хора, и учените установяват, че мухите имат подобни на човешките мозъчни структури, което им позволява да моделират света така, както го правим и ние.
И тъй като мухите моделират света по този познат начин, според Клайн, те са дори и егоцентрични, защото избирателно обръщат повече внимание на определени неща. Учените смятат да проведат допълнителни изследвания, за да могат да разберат как се развива съзнанието при вразлични същества.
Организмите притежават съзнание, когато започнат да поставят на първо място нуждите си и имат възможността да се движат избирателно из света. Най-добрият начин да се илюстрира разликата между съзнателно и несъзнателно съществуване, е с помощта на медузите – същества, които не показват признаци на съзнание. Медузите не се движат свободно из океаните, те се носят по вълните с надежда да не бъдат изхвърлени на брега. Ако се сдобият с мобилност, ще им се наложи да правят избор, например, в коя посока да поемат, за да задоволят нуждите си, и оттам ще се появи и нуждата за развитие на съзнанието. Но кой знае, след време може и в този пример да се натъкнем на изненада.
Източник: sharebg.eu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
