Малко са живите същества, които са постигнали ниво на когнитивност, което в известна степен ги поставя над другите. Водните бозайници, като китове и делфини например, са известни с интелигентността си и комуникационните си способности, а кучетата постигат забележителни резултати в реакциите към нашите емоции и изражения. Това ни кара да се чувстваме по-свързани с тях, отколкото с други същества, което от друга страна ни кара да мислим, че не е редно да се отнасяме лошо с тях, камо ли да ги убиваме когато ни подразнят.
От другата страна стоят същества, които са ни толкова чужди и различни, че ни е трудно да сме загрижени за тях, дори и да играят ключова роля в екосистемата. Такава е съдбата на насекомите, и особено онези, които обитават нашите домове, и които мачкаме, в буквален смисъл, без да ни мигне окото. Но това може да е краят на изтреблението, тъй като учените намират доказателства сочещи, че насекомите имат съзнание и са дори егоцентрични.
Според учени от университета Макуайър, Австралия, мухите и бълхите са способни на „субективни преживявания“, което е една от основните характеристики на самосъзнанието.
„Когато сме гладни, ние не просто се насочваме към храната. Гладът като преживяване е познат като определено чувство, субективно преживяване, с което ос