Космосът дори непосредствено около Земята е изпълнен със скрити тайни и невидими процеси.
Сега учените на НАСА откриха нов тип космически магнетизъм близо до Земята, като използваха новаторска техника за изваждане на допълнителна информация от данните, съобщава агенцията.
Статия за откритието е публикувана в списание Nature.
Нашата планета по същество предтавлява гигантски магнит, а областта около Земята е доминирана от нейното магнитно поле, наречено магнитосфера. Има и други скалисти планети в Слънчевата система, но магнитосферата на Земята е най-силната и защитата, която дава, ни осигурява беопасния начин на живот, с който сме свикнали.
Един от най-важните процеси в тази област се нарича магнитно присъединяване. То разсейва магнитната енергия и задвижва заредените частици, наречени плазма, които допринасят за динамиката на космическите ветрове, която учените искат да разберат по-добре и даже някой ден да предсказват, както правят с прогнозите на времето на Земята.
Магнитното присъединяване възниква, когато се кръстосат линиите на магнитното поле, експлозивно изхвърляйки с висока скорост близките частици. Новото откритие намери магнитно присъединяване, където никога не е виждано дoсега – в турбулентната плазма
Сякаш самото откритие не беше достатъчно впечатляващо, че учените публикуваха и тази красива симулация. Трептящата симулация на новооткрития процес може да ни накара да оценим безопасността на магнитния балон, в който имаме късмета да живеем. Credits: NASA’s Goddard Space Flight Center’s Conceptual Image Lab/Lisa Poje; Simulations by: Colby Haggerty (University of Chicago), Ashley Michini (University of Pennsylvania), Tulasi Parashar (University of Delaware)
„В плазмената вселена съществуват две важни явления: магнитно присъединяване и турбуленция“, заяви водещият автор Тай Фан (Tai Phan). „Това откритие хвърля мост между тези два процеса“.
Използвайки четворка космически кораби, летящи в пирамидална формация, наречени Magnetospheric Multiscale spacecraft (MMS), учените успяха да уловят момент, невиждан никога преди, когато се появява това магнитно „прищракване“ над кръстосаните линии на магнитното поле на място извън магнитосферата, наречено магнитна обвивка. Тази област се характеризира с изключително турбулентния си слънчев вятър, което заедно с плазмата в хаотично състояние са условия, които учените не допускаха, че ще позволят да се осъществи магнитно присъединяване.
Тъй като флотилията MMS е проектирана да улавя данни със скорост 100 пъти по-голяма от предишните мисии, изследователите откриват, че тези събития се случват, но в толкова малък мащаб, че предишните мисии не са успели да ги уловят.
„Ключовото събитие, описано в статията се случва само за 45 милисекунди“, обяснява Ейми Рагър (Amy Rager) от Космическия център „Годард“ на НАСА в Грийнбет, Мериленд, която е изследователят разработил техниката. И добавя, че ако преди такова събитие е било само една точка сред базовите данни, сега „можем да получим шест до седем точки от данни в региона с този метод, което ни позволява да разберем какво се случва“.
Изследователският екип заяви, че това може да спомогне за прогреса в изследванията на Слънцето, да предскаже космическото време, подобно на прогнозите на Земята и би могло да служи за по-добро разбиране за това как да се защитят астронавтите и космическите кораби по време на мисиите.
Констатациите ще помогнат за мисията на слънчевата сонда „Паркър“ (Parker Solar Probe Mission), която се изстрелва директно към Слънцето това лято.
Източник: nauka.offnews.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
