Нарът е растение, култивирано още в дълбока древност в страните от Средиземноморието и Близкия Изток. Разпространен е от финикийците първоначално в техните колонии, а след това – и из целия регион. Символ е на редица женски божества: на богиня Астарта (Ищар), на Деметра, на Персефона, на Афродита и Атина. Легендата разказва, че майката на Атис, любимия на „Великата Майка Кибела“, забременяла след контакт с един нар. Нарови дървета като знак на пролятата в битки кръв се засаждали на гробовете на героите.
Нарът символизира слънцето, живота и кръвта. Древните вавилонци преди битка дъвчели нарови зърна. Смятали, че така ще опазят живота си в предстоящото сражение.
Древните египтяни погребвали своите мъртви с нар. В гробница в Тел ал Амарна от епохата на фараон Аменхотеп е открита рисунка на нар.
В Древна Гърция това растение е символ на брака. Когато трябвало да разреши на съпругата си Персефона да се върне при майка си Деметра, богът на подземното царство Хадес дал да погълне нарово зърно като залог за тяхната брачна връзка. Многобройните нарови зрънца се свързвали с представата за плодородие. Подобно на дъбовете и ябълките, за които се смятало, че се обитават от определен вид нимфи, и наровите растения приютявали божества – пазителки.
В Древен Рим нарът е атрибут на Юнона (Хера) и изображение на богинята с плода на растението в ръка символизира брака и майчинството. Дървото цъфти с ярки цветове, обагрени в червено. наподобяващи малки пламъчета. Във връзка с това и със силното им благоухание, нарът се приема за знак на любовта и брака. В Древен Рим младоженките поставяли корони на главите си от нарови клонки. Сокът от това растение се пиел против стерилитет.
В християнската епоха символиката на това растение е обогатена. Нарът се свързва с изобилието на очакваната богата реколта. Знаковият смисъл се разширява и това дърво се приема като белег на божественото благославяне и небесната любов. Червеният сок на наровите зърна се свързва с кръвта на мъчениците, която те проливат за вярата. Кръглите зърна, събрани в една обща твърда обвивка са приемани за знак на единството на хората, обединени в религиозната общност. Предвид на това, че обвивката е твърда, но сока на семките в нейната вътрешност е сладък, нарът е посрещан като символ на строгостта на свещениците, която е пропита от доброта.
През Бароковата епоха изображението на разпукнат нар с изобилието на неговите зърна символизира милосърдието и човеколюбието. Наровият плод е знак на женското милосърдие.
Мюсюлманите отдават голямо предпочитание на нара – в Корана се споменава за това растение като пример за добрите неща, които Бог е направил. Според исляма, нар расте в Райските градини.
Източник: uchilishte-mechta.dir.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.