Чумата, известна още като „Черната смърт“ е една от най-смъртоносните болести, срещани някога сред човешката раса. По време на втората серия епидемии в Европа, които започват през 14 век и завършват в началото на 18 век, бубонната чума убива повече от 70 милиона души.
В днешно време около 3000 души годишно се разболяват от болестта, но тя е ефективно лекувана чрез антибиотици. Тъй като в продължение на столетия чумата в Европа оставя своите ужасни следи, всичко, свързано със смъртоносната болест, включително и зловещите дрехи, носени от лекарите, все още представляват интерес за нас.
Макар че някои лекари носят подобни облекла още от 14 век, този известен костюм и маската към него стават широко разпространени във Франция едва през 17 век. По това време докторите и учените нямат представа, че болестта се разпространява от микроскопични бактерии. Вместо това, те вярват в така наречената „теория на вредните изпарения“ , според която чумата се разпространява чрез неприятни миризми, излъчвани от смет, гниеща плът и други вещества, които били замърсени.
Смятало се, че тези неприятни миризми са способни да замърсят въздуха и по този начин да заразяват хора и животни с различни фатални заболявания. „Теорията на вредните изпарения“ всъщност обяснявала не само заразяването с чума, но и това с холера и малария – чак до втората половина на 19 век, когато най-накрая учените разбират кой е истинският първоизточник на заразяването.
Човекът, който създава този зловещ костюм, носен от лекарите по време на чумните епидемии, е Шарл де Лорн – доктор от 17 век, чиито практики били толкова добре приемани, че той служел като личен лекар на трима френски крале – Анри IV, Луи XII и Луи XIV. За лекарското облекло Шарл де Лорн се вдъхновява от това на войниците – той проектира тежко палто, започващо от главата и стигащо до глезените, както и ръкавици и ботуши, произведени от марокански кожи. Всички тези части на облеклото трябвало да предпазват лекаря, който го носи, при всеки физически контакт със заразен човек.
Най-популярната част от костюма несъмнено е маската, приличаща на птича глава. Тя била създадена, за да възпрепятства нахлуването и съответно вдишването на замърсения въздух, за който се смятало, че разпространява болестта. „Клюнът“ на маската бил изпълнен със смес от ароматни лечебни билки. Смятало се, че хората, които носели маската, можели да се предпазят от чумата, тъй като вдишвали аромата на билките, а не замърсения въздух. Освен това, „очите“ на маската били покрити с кръгли стъкла, а докторите трябвало да носят черна шапка, с която показвали своята професия и статут.
В момента, в който лекарите, облечени с такива костюми, излезли по улиците на Франция, те се превърнали в синоним на страдание и трагедия. Хората често ги възприемали като вестители на смъртта и разпространители на Божието наказание.
За да сведат до минимум контакта си с болните, лекарите носели дълги дървени пръчки, които употребявали, за да изследват заразените. Те се използвали за проверка на пулса, най-често на онези болни, които заради крайно влошеното си състояние просто падали насред улиците. Освен това, лекарите използвали пръчките си, за да се защитават от безнадеждно заразени граждани, които се приближавали близо до тях с молби да прекратят мъчителната им болка.
Макар че костюмите на лекарите били трудни за изработка, самите лечители често се заразявали с болестта. Те лекували с неефективни средства и не били наясно с истинската причина за заразяването с чума, така че техните костюми често били безполезни.
Тъй като хигиената през 17 век била на доста ниско ниво, чумата се предавала по няколко начина – чрез ухапване от бълхи, ухапване от плъхове, контакт със замърсени храни или течности и така нататък. Лекарите, които се опитвали да лекуват заразените, за съжаление често се разболявали толкова зле, колкото своите пациенти.
Източник: svetovnizagadki.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
