Думи нямам с които да изразя болката си за случилото се с вашите родители, деца, близки, приятели, познати, домове…
Да прочетеш приказка на детето си, да му пожелаеш лека нощ, да го завиеш до брадичката, да затвориш вратата на стаята му, и това да е за последен път.
Да прегърнеш и целунеш любимия човек и да му пожелаеш лека и спокойна нощ, и това да е за последен път.
Да се разделиш с приятелите, които са ти били на гости и сте пили по чаша чай и хапнали по парче баклава, и това да е за последен път.
Да затвориш дюкяна си и да се отправиш към къщи с надеждата “Алхамдулилля”, че утрешния ден ще е по-хубав, и това да е за последен път.
Да си се прибрал в къщи с нова вещ, с мисълта да зарадваш любимата, а на другия ден да си искал да викнеш приятели да я сглобите, и това да не се случи.
Да напазаруваш продукти, които на другия ден жената да сготви за вечерята на цялото семейство, а утре, да си останал сам пред развалините на дома.
Да погледнеш и всъщност да не виждаш. Да се опиташ да чуеш, а всъщност да не чуваш нищо. Да протегнеш ръка, а всъщност да не можеш да докоснеш. Да искаш да направиш крачка, но всъщност да няма накъде.
Болката е ужасна.
Съболезнования! Съболезнования! Съболезнования!
С ръка на сърце: Мажд Алгафари
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
