Червилото е един от задължителните дамски аксесоари и дори да не го ползвате редовно, то със сигурност в козметичния си несесер имате поне едно.
Ще ви представим няколко интересни факта за червилото, които може би не знаете и би ви било интересно да научите.
В древна Елада жените първоначално не са използвали декоративна козметика, а червеното червило е било типично само за жриците на любовта.
През 1650 година Парламентът на Англия се е опитал да забрани употребата на червило от жените, но не им се е получило.
В Римската империя цветът на червилото е бил индикатор за определен ранг в обществото и дори мъжете са оцветявали устните си, за да демонстрират обществения си статус.
Джордж Вашингтон е носил освен перука и пудра и червено червило, като това се е смятало за напълно нормално. Какво да се прави – различни времена – различни нрави.
Кралица Елизабет Втора е поръчала изработването на специален цвят червило, който да пасва на цвета на дрехата ѝ по повод коронацията ѝ.
По-късно червилото било кръстено на замъка в Шотландия, който съпругът на кралица Виктория – принц Алберт, купува и става любима лятна резиденция на кралското семейство. Той е частна собственост на кралицата и не е част от притежаваните от държавата кралски имоти
Елизабет Тейлър толкова много е обичала червеното си червило и толкова е била обсебена от него, че никой друг на снимачната площадка на филмите ѝ не е можел да носи такова на устните си.
По време на Втората световна война всички козметични продукти са се раздавали на скромни дажби.
Уинстън Чърчил обаче решил да запази производството и свободната продажба на червено червило, като е твърдял, че то има позитивен ефект както върху жените, които го ползват, така и върху мъжете, които го виждат.
Явно се е оказал прав, тъй като продажбите на червило са били изключително добри по време на войната, въпреки недоимъка в цялата страна.
През 2000-та година е установено, че 80% от всички жени в САЩ използват ежедневно червило. Това е с 10% повече от французойките за същия период.
Източник: edna.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
