1. За последните 4000 години, земетресенията и последвалите ги природни бедствия (наводнения, пожари, епидемии и др.) са отнели живота на над 13 млн. души.
2. Най-силното земетресение в историята е от 23 януари 1556 година в Шанси, Китай. То е отнело живота на около 830 хиляди души.
3. Живущите в сейзмически активните точки вероятно първи са обърнали внимание на необичайното поведение на някои животни, още преди самото земетресение да е факт. Днес са известни около 70 вида животни, които имат доказано предусещане за земни трусове.
4. Катастрофалните земетресения се срещат много рядко – най-много веднъж годишно; силните земетресения са до 10 годишно; разрушителни трусове – до 100 за година; трусове, способни да увредят сграда – до 1000 на година; не предизвикващи разрушения – до 10 000; слаби трусове, отчитани само от оборудване – до 100 000 годишно.
5. Сан-Франциско се движи към Лос Анджелис с скорост 5 см годишно – това е скоростта, с която ни растат ноктите.
6. Най-сейзмично активната зона на Земята е „Тихоокеанския огнен обръч“, който включва бреговете на Северна и Южна Америка, Япония, Китай и Русия.
7. През 1963 година при изригването на вулкана Етна в Сицилия, е имало изключително силно земетресение, заради което изключително много сгради, замъци и архитектурни паметници са били сравнени със земята. При възстановяването на сградите, архитектите са внесли някои промени в стила, който до ден днешен е известен като „Сицилиански Барок“.
8. Според геофизика Стоун от университета в Аляска, ако всички китайци в един и същи момент скочат от стола на пода, то те биха могли да предизвикат земетресение със сила 4.5 по скалата на Рихтер, което щеше да се усети в Калифорния. Интересното е, че това изчисление е направено през 1970-та година, когато населението на Китай е било „само“ 700 млн. души – сега те са повече от 1 милиард.
9. „Земетресението в Япония от 11 март 2011г. е предизвикало изместване на Земната ос със 1,7°. Това е съкратило денонощието с 1.8 микросекунди“,- според Ричард Гросс от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.
10. Слънцето и Луната – това са двата основни виновника за земетресения на Земята. Учените смятат, че те предизвикват земетресения дълбоко в разлома Сан-Андреас.
11. Най-разрушителното земетресение е Шинай (в превод „Великото“), разтърсило Япония на 1 септември 1923г. То се е случило в равнината Кванто, в резултат на което нивото на водата в залива Сагами е спаднало с цели 400 метра! В резултат, в Токио и Йокохама са били разрушени над 575 хиляди къщи, загинали са над 140 хиляди души, а размера на пораженията е оценен на 17 милиарда британски лири.
12. Повечето силни земетресения се случват през март месец. Доказателство за това са трусовете в Аляска от март месец на 1957г. и 1964г., които са били със амплитуда 9.1 и 9.2 по скалата Рихтер, както и няколкото земетресение от март 2011г. в Япония и юго-източна Азия.
13. Най-тежка е съдбата на Япония – на нея се падат близо 1/4 от всички земетресения по света. Най-силните периоди са от 1959г., с регистрирани над 930 земетресения, както и 1930г., с регистрирани общо 5 744 земетресения!
14. Веднага след първия трус, сейзмографите реагират на магнитудата на земетресението, като то се оценява по скалата на Рихтер от 1 до 9. Но само известно време след самото земетресение се оценява неговата интензивност, влиянието му върху хората и сградите, което се оценява вече по 12-бална система, която изобщо не е свърана с магнитудата и, всъщност, коренно се различава.
15. В една от бирариите в Матсуширо има обява, която гласи, че всеки клиент получава чаша безплатна бира, в случай, че докато е там, се случи земетресение с магнитуд 3 по скалата на Рихтер.
16. Земетресенията, случващи се от едната страната на Земята, са способни да окажат влияние върху противоположната. Така, например, земетресението в Суматра от 2004г. е освободило и напрежението и в разлома Сан-Андреас.
17. Индонезийското земетресение от 2004г. с амплитуда 9.3 дори малко е видоизменило Земята, намалявайки нейната изпъкналост, т.е. от тогава Земята е малко по-закръглена.
18. Продължителността на всеки трус при едно земетресение се изчислява в секунди. Но понякога продължителността на трусовете се запазва (с малки почивки) в течение на няколко дни, месеци, а дори и години. Например, земетресението в Алма-Ата (Казахстан) е започнало на 28 май 1887г. и е продължило още цели 3 години, като за този период са отбелязани стотици трусове.
19. По времето на мащабните ядрени изпитания на САЩ и СССР, през периода на 1960-та до 1990-та години, включващи множество подземни ядрени взривове, на цялата планета не е било отбелязано нито едно силно (с магнитуд над 8.3) земетресение. Все още се водят спорове, дали тези събития имат пряка връзка.
20. Скоростта на труса, който идва от епицентъра до Земната повърхност, е 8 км/с.
21. Добиването на нефт почти винаги е съпроводено от незначителни земетресения, за които обаче рядко се съобщава. Причината за тях е, че земните пластове в кухините се сбиват и имат съвсем различен характер.
22. Най-голямата част от земетресенията са на дълбочина до 70км, а по-малката – до 200 км. Но има регистрирани земетресения, епицентъра на които е много по-дълбок. Такъв е случаят със земетресението в Колумбия от 1970г. и магнитуд 7.1 по скалата Рихтер – епицентърът му е бил на дълбочина 650км.
23. В Таджикистан почти не е имало година, в която да е имало по-малко от 1000 труса.
24. По време на земетресението в Сан-Франциско през 1906г. са били унищожени над 56 000 000 литра вино.
25. Най-бруталното вулканично земетресение е всеизвестното изригване на вулкана Крокатау в Индонезия от 1883г. Взривът тогава е унищожил половината вулкан, а създалите се трусове са изтрили от лицето на земята градовете Суматра, Ява и Борнео. Загинало е цялото население на тези градове, а всички останали живи същества са били отнесени от цунами.
Източник: blog.vladec.net
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
