Каябашкото блато се намира в Източна Стара планина, в източния дял на Стидовската планина между две разклонения на т.нар. Каябашки рид. Северно от него е разположен тесен гребен с три могилообразни възвишения, които са назовани (от запад към изток) “Могилата”, “Средната” (или “безименна”) могилка и “Калето” (вис. 576 м).
Езерото е стеснено на две места, от което дава впечатление за три езера, свързани последователно едно с друго, над всяко, от които се възвисява могила. Върху южното разклонение на Каябашкия рид се намира сега с. Скала (старо Каябаш). От Аврамовския (по-рано Мокренски) проход в непосредствена близост до Каябашката височина, но западно от нея, се простира в северна посока до р. Луда Камчия височината “Здравченица” (или “Здравчелик”, 542 м), а “Могилата” над прохода е обща за двете височини.
Необичайното, почти безотточно езеро навръх Каябашките височини отдавна е привличало погледите на пътешественици и изследователи. То е локален култово-религиозен ориентир за селищата между два от най-важните проходи в Източна Стара планина (Върбишки и Ришки), който обвързва в сферата на духовния живот цял ред митопоетични мотиви и обредни действия – от него се вади кръста на Йордановден (последното понякога ставало и в “Светия дол”), където се къпят младоженците на Ивановден и ходят след приключване на обредните действия по „Сирни Заговезни“. На Каябашкия рид югоизточно от блатото край старата селска черква се правел сбор на Св. Троица (Св. Дух) с курбан за дъжд. Вярва се, че веднъж на всеки десет години езерото взимало човешка жертва.
Легендата за Каябашкото блато гласи :
Веднъж, на Великден Господ слязъл на това място, където някога било село Босилково. Празнично облечените моми и момци от хорото се присмели на убогия старец. От цялото село го приютила единствено бедна вдовица с две деца. Цял ред чудеса ознаменували присъствието на божествения гост в бедната хижа – говеждата лепешка в огнището се превърнала в дъхава пита хляб, разсъхналите бъчви се напълнили с вино, а кацата – със сирене. На изпроводяк той й казал да вземе най-ценното вкъщи и да си тръгне от селото, без да се обръща. Вдовицата сложила на глава решето с квачка и пиленца, взела за ръце двете си деца и потеглила на запад-югозапад към Мокренския (дн. Аврамовски) проход.
В това време Господ се върнал насред мегдана и побил бастуна (тояжката, патеричката) си сред хорото с предизвикателното предложение към някой от младите да го извади. Никой не успял и това сякаш било доказателство за греховността им – само с кутрето си Той го изтеглил, екнал гръм от внезапно бликналата силна вода, в миг селото било потопено и се образувало Каябашкото блато. Вдовицата чула гърма, забравила предупреждението и се обърнала да види какво става, но се вкаменила с решетото, квачката с пиленцата и децата в ръце. Каменната група се виждала векове наред над Мокренския проход, докато в 1934 г. не била взривена от иманяри.
Източник: legendite.blogspot.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
