Първите писмени свидетелства за съществуването на лалетата датират от IX век в староперсийската литература
Турците заимстват култивирането на лалетата от персите. Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през XVI век.
Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан“.
По-късно, през 1593 г., французинът Чарлз дьо Леклюз разпространява лалетата в Холандия. Към края на XVI век Холандия се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече лалета. В наши дни лалето е национален символ на тази страна. Днес Холандия е най-големият износител на цветя и контролира близо 80 % от търговията с лалета.
Лалето е разпространено по цял свят
Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения от семейство Кремови (Liliaceae). Включва около 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия с най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан.
Лалетата се отглеждат масово като декоративни растения, като повечето култивирани подвидове, хибриди и култивани са базирани на вида Tulipa gesneriana.
Размножават се чрез луковички. Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани като градинските лалета.
За повече от 400 години са създадени хиляди сорта лалета
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
