На хълм почти в центъра на Свищов е кацнала крепост, чиито руини се издигат на стратегическо място, разкриващо невероятна гледка на изток, запад и север.
След варварските нашествия от средата на 3 в., на хълма Калето (араб. KALE- крепост, укрепление) в северната част на днешния гр. Свищов е изградена крепост.
На около 150 м. югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Тази стена е построена на склона на хълма и вероятно го е опасвала целия, а градежът й е характерен за времето след 4 в. В крепостта са намерени дребни находки отлатенската епоха до късното средновековие, което говори за дълго и непрекъснато обитаване на хълма.
На базата на исторически извори и археологически материал от проведените там разкопки, крепостта е датирана в 13-14 в. Според османски хроники в 1641 година тя е завзета от влашкия войвода Влад Цепеш, прочул се с радикалното си отношение към османските управници и с привързаността си към екзотични ритуали.
Най-ранно сведение за свищовската средновековна крепост и града, намираме в Хрониката на Нешри, която отразява турското завоюване на българските земи в края на 14 в.
В нея откриваме, че Зищова (Свищов) е причислен към крепостите, влизащи в Шишманова земя. В хрониката се разказва как Али паша, в завоевателния си поход по брега на Дунава, стигнал до свищовската крепост и поискал войводата на Свищов да я предаде доброволно, но той отказал и се приготвил за бой, оказал упорита съпротива и се