Според данните, 100 грама термично обработено конско месо съдържа 175 калории, като 55 от тези калории идват от мазнините.
За сравнение, 100 грама смляно говеждо месо с 30% мазнини има 273 калории, като 164 от тези калории са от мазнините.
Конското месо съдържа само 6 грама мазнини на 100 грама, 2 грама наситени мазнини и 64 мг холестерол. Това не е изненадващо, тъй като повечето коне ядат повече трева, отколкото преработени зърнени пелети, затова конското месо е с ниско съдържание на мазнини.
Смляното говеждо месо съдържа 18 гр мазнини, като 7 гр са наситени мазнини и 1 грам транс-мазнини. Общият холестерол е 82 мг.
Интензивното производство на говеждо месо налага използването на зърнени пелети като основен фураж и често синтетични хормони за ускоряване на наддаването на тегло на животното. Говедата, хранени със зърно, ще дават месо, което е с по-високи стойности на мазнини в сравнение с тези животни, които са хранени с трева.
Съдържанието на протеин – кое месо е по-богато на протеини?
Съдържанието на протеин в конското месо е около 28 грама на 100 грама, което го прави храна с високо съдържание на протеини.
В сравнение, смляното говеждо месо е с малко по-ниско съдържание на протеин, 25 грама на 100 грама месо.
Витамини и минерали
Съдържанието на някои витамини и минерални в конското месо са доста високи. То е особено богат източник на желязо, а също така съдържа минерали като, цинк, селен и фосфор и витамините ниацин, витамин Б6 и витамин Б12.
Говеждото също се счита за добър източник на желязо, въпреки че количеството му е значително по-малко от това в конското месо, по-малко от половината. Цинкът и селенът са с по-високо съдържание в говеждото.
Трябва ли да консумираме конско месо?
Говеждото месо се консумира в много по-големи количества в сравнение с конското. Конско месо се консумира в много европейски страни като Франция, Германия и Италия. Фактите показват, че конското месо е по-здравословно и по-хранително в сравнение с говеждото месо.
Източник: zdraviste.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.