Находчивостта на нашите предшественици от каменната ера никога не спира да ни учудва.
Сложни пътища от дървен материал, градове изградени изцяло от шисти, странни стоящи камъни, огромни каменни кръгове.
Но някои очевидни постижения на хората от каменната ера са все още толкова чудни, че пораждат съмнения.
Такива като преместването на монументалните каменни блокове от Стоунхендж от мястото на тяхното геоложко образуване – Пемброукшър в Уелс – до равнината Солсбъри. Това е пътуване от около 200 км. Море, хълмове и гори стоят по пътя.
Разбира се, че е възможно. Египетски гравюри, папируси и оцелели кариери подробно разказват как такива камъни са били нарязани и транспортирани на огромни разстояния за да бъдат изградени пирамидите. Няма основания да се смята, че нещо подобно не може да се направи и във Великобритания през каменната ера.
А от своя страна и археолозите са доказали чрез тестове, че има много възможни техники, достъпни за хората от неолита да направят това.
Уелският учен д-р Брайън Джон обаче се съмнява, че подобни усилия са правени. Наскоро публикува книгата „The Stonehenge Bluestones“, в която по-нататък проучва аргумента, че архитектите на Стоунхендж изобщо не е трябвало да се изправят пред такова предизвикателство. Всъщност той отива толкова далеч, че нарича досегашните обяснения за пренасянето на каменните блокове „митология“.
„През последните 50 години в изследванията на Стоунхендж имаше тенденция да се отива от наука към митология. Това се дължи отчасти на постоянните медийни изисквания за нови и грандиозни истории за паметника „, казва той пред британски медии тази седмица.
Д-р Джон е дългосрочен скептик по повод идеята за човешкия транспорт, с който камъните са пренесени на голямо разстояние. През 2015 г. той е съавтор на доклад, в който се твърди, че това, което се е смятало за доказателство за добива и обработката на каменните блокове в кариерата в Уелс, всъщност е „напълно природен“ процес.
„Приемането на досегашната теория за добива и транспорта на каменните блокове е предизвикано отчасти от постоянните медийни изисквания за нови и грандиозни истории за паметника и отчасти от археологическия акцент върху историята“, казва той.
„Желанието да се отговори на медийните изисквания за грандиозни истории около Стоунхендж предизвиква мания за разказ за сметка на доказателства и множество ново-произведени митове, които са още по-чаровни от старите. Време е за хладна преоценка“, казва Джон.
„Защо някой би направил такова нещо в каменната ера?“, пита той. „Какво прави каменните блокове толкова специални? Какво биха могли да представляват, за да изискват такова огромно инвестиране на човешки ресурси сред една общност“? Това е въпрос, на който досега няма отговор и вероятно никога няма да има, смята ученият.
Според д-р Джон прагматичният подход иска да си признаем, че камъните вече са били там и хората от каменната ера не е трябвало да ги местят. Те просто са били вече там.
Д-р Джон твърди, че ледник е издълбал пътя си в Уелс преди 500 000 години. Пълзящата река от лед носи каменни блокове по протежение на пътя, накрая ги отлага в равнината на Солсбъри, когато планетата отново се затопля и ледът се разтопява.
Ученият казва, че не съществуват убедителни доказателства, датиращи операции в кариери в Пембрукшър през неолита. И това, което се представя като доказателство, може също толкова лесно да бъде резултат от естествени, природни, процеси, настоява той.
Така че, когато земеделските общества от неолита решават да построят огромни слънчеви часовници, за да отбелязват преминаването на годината и да дават сигнали за различните етапи за обработката на почвата – всичко, което е трябвало да направят, е да използват наличните на място блокове.
Стоунхендж, макар и по-труден за изграждане, в крайна сметка изисква по-малко усилия за поддръжка от такъв изграден от дървен материал. Но хората от каменната ера имат и чувство за естетика, казва д-р Джон.
Сарсен, вид камък, който може да бъде намерен близо до Стоунхендж, е използван за създаване на известния пръстен от стоящи камъни на паметника. По-малките късове се използват за очертаване на това, което е образувало вътрешното светилище.
„Историята на скалните късове, транспортирани от огромния ледник на Ирландско море, е също толкова прекрасна, колкото архетипния мит за неолитните аргонавти, които се борят да преместят тежки камъни с помощта на груби инструменти, тежки шейни и тънки салове“, казва д-р Джон.
Източник: megavselena.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
