Зигмунд Фройд първо говори за така наречения език на тялото. Той ръководи психоанализата на човек въз основа на неговите жестове, изражения на лицето и думи. Австрийският психолог стига до заключението, че ръцете, краката, пръстите и дори глезените могат да разкажат за страха от човек, неговите преживявания. Ако искате да се научите да владеете езика на тялото, трябва внимателно да наблюдавате поведението на хората около вас.
На първо място научете спецификата на невербалната комуникация.
Например, „текущият“ изглед показва, че човек се съмнява или ви казва лъжа. Ако жена потуши бедрата или краката си по време на разговор с мъж, това показва, че партньорът я интересува и тя не е против да продължи комуникацията в по-интимна атмосфера. Подробно проучване на основите на езика на тялото може да се направи с помощта на книги за психологията.
Искате ли да знаете какво мисли вашият събеседник? Внимателно погледнете по-отблизо поведението му. Например, ако ръцете или краката му са кръстосани и той гледа на вратата, партньорът се опитва да спре да комуникира с вас. Гледайте външния вид на партньора. Ако е насочена към устните ви, това показва, че човек се отнася към вас по приятелски начин. Ако погледа на събеседника е фиксиран върху интимните части на тялото, това показва далеч от платоничния интерес.
След като сте усвоили основите на езика на тялото, се научете да анализирате и сравнявате това, което сте видели. Някои жестове се интерпретират по различни начини. Например, ако човек постоянно покрива устата си с ръка по време на разговор, това може да означава, че той е затворен и ограничен. Също така този жест свидетелства за неискреността на човек. Езикът на тялото може да се различава в зависимост от националността, пола, възрастта и дори характера на дадено лице.
Непрекъснато практикувайте, владейте нови знания. Помолете близките си да ви помогнат с това. Например, можете да анализирате тяхното поведение и да им разкажете за техните предположения и наблюдения.
Източник: bg.woman-b.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
