Хипертоничната криза представлява рязко повишаване на кръвното налягане, което може да доведе до инсулт. Изключително високо кръвно налягане – от рода на 180 на 120 или по-високо, може да увреди кръвоносните съдове.
Кръвоносните съдове се възпаляват и могат да се спукат. В резултат на това сърцето може да не е в състояние да изпомпва ефективно кръвта.
Сред най-честите причини за хипертонична криза са сърдечният удар, сърдечната недостатъчност, бъбречната недостатъчност, колабиране на аортата, конвулсии по време на бременност (еклампсия), грешно изписване на лекарства и лошо взаимодействие между тях, или когато човек забрави да си вземе медикаментите срещу високо кръвно налягане.
Има два вида хипертоничната криза – спешна и животозастрашаваща. При спешна хипертонична криза кръвното налягане е изключително високо, но няма увреждания на органите. Говорим за животозастрашаваща хипертонична криза, когато екстремно високото кръвно е довело до увреждане на кръвоносните съдове.
Сигурните знаци за начало на хипертоничната криза са няколко. На първо място, това е силната болка в гърдите. Тя се усеща в цялата област, а не само в определен участък. Ако този симптом е придружен със силно главоболие, объркване, неадекватност и замъглено зрение, по най-бързия начин се обадете на Спешна помощ.
Възможни при хипертонична криза са и гадене и повръщане, потене, оток на ръцете, тежка тревожност, недостиг на въздух, невъзприемчивост дори и за най-елементарни неща.
Понякога при животозастрашаващата хипертонична криза са възможни и припадъци. Това е почти сигурен симптом, че високото кръвно вече е успяло да увреди някои от кръвоносните съдове.
Точно и поради тази причина, ако получите рязко повишаване на кръвното налягане, незабавно потърсете медицинска помощ. Лечението на хипертонична криза може да включва хоспитализация за лечение с перорални или интравенозни лекарства.
Източник: simptomi.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
