Може би се питате защо с някои хора водите лек и приятен разговор и винаги се разбирате, а с други като че ли има някаква преграда пред вас.
Малко са хората, които сякаш се раждат с умението да общуват с лекота, непринудено и без конфликти. Повечето се учат на това.
Ако искате да започнете да общувате лесно, независимо от ситуацията и хората, трябва просто да тренирате. Както трудните упражнения тренират мускулите на тялото и ги правят по-стабилни, така опитът в различно общуване ще тренира вашите умения и ще ви научи да комуникирате. Предлагаме ви няколко упражнения, които ще променят изцяло вашите умения. Започнете с разширяване на кръга от познати – срещайте се с различни хора и разговаряйте с тях.
Къде да ги намерите?
Нищо по-лесно от това: просто проявявайте интерес към другите хора. Всеки ден влизате в магазина – не подминавайте касиерката, а я заговорете за новия вид сирене или за това как изглежда – направете й комплимент. После опитайте същото и с някой от съседите, които срещате пред дома си. Ще видите, че хората наоколо не са чак толкова различни и чужди – може би дори ще ви стане интересно. Опитайте в рамките на 3-4 дни да общувате с 30 до 50 човека – познати и непознати (питайте нещо, разменяйте по няколко думи). Ще ви стане доста по-лесно да намирате общ език. Обогатете социалния си опит и с по-сериозно обвързване – например можете да се запишете на някакъв курс. Съвсем не е нужно да се срещате само с хора на вашата възраст или с вашите интереси: любопитни събеседници могат да бъдат и 2-годишното дете, и 80-годишният старец на пейката. Скоро ще усетите, че сте набрали доста опит в най-различни стилове общуване и вече не ви представлява трудност да разговаряте с непознати.
Да говорите или не?
Ако сте приказливец, бъдете повече слушател, отколкото говорител. Проявявайте търпимост и уважение – не реагирайте неодобрително на мнението или навиците на другите хора. Опитвайте се да не бъдете център на внимание – това ще ви научи да изслушвате, ще ви даде възможност да наблюдавате събеседника си. А така ще имате възможност да опознаете маниерите на събеседника си и да ги разбирате по-добре.
Ако сте по-стеснителни, ще трябва да упражнявате точно обратното: да говорите колкото се може повече. Защото сами знаете – неумението да разговаряте с хората при вас е типичен стил на поведение, а не случайност. Затова и познатите ви са така малко. Нищо не ви пречи в по-маловажни ситуации да опитвате да водите простички разговори на съвсем обичайни за всички теми – ако щете дори за времето. Или за това дали е минал вашият автобус… Няколко думи са достатъчни, за да разговорите непознат събеседник.
Официално или не?
Няма как да се откажете нито от едното, нито от другото. Не е лошо да престанете да се стеснявате, когато се запознавате или представяте някого на познатите си. Забравете глупавите ситуации от детството и обърнете внимание на по-важното – желанието да установите контакт. Понякога нещата просто задължително започват с по-официален тон, но после се отпускат. Но да бъдете твърде сериозни и официални, когато сте тръгнали на екскурзия или вкъщи имате майстор, е абсолютно ненужно – трябват ви минута-две, за да установите със сигурност каква е ситуацията и кой е подходящият тон, за да не се чувствате неловко.
Бързо или бавно? Гръмко или шепнешком?
Няма златно правило за това – всяка ситуация изисква различен стил. Затова тренирайте силата и темпа на говорене. Има моменти, в които лесно се досещаме как да говорим: тихо – ако сме сред много хора, силно – ако сме в метрото и не се чува… Но по-особени са ситуациите, в които се изисква разнообразие – особено ако трябва да задържите вниманието на повече хора. Ако говорите вяло за нещо, което уж е много екстремно и вълнуващо, вашият неангажиран глас ще отблъсне слушателите. Ако пък се „препъвате“ в думите си, а пред вас има човек, който предпочита да говори бавно и тихо, ще загубите. Тествайте компанията, темата и ситуацията – променяйте гласа, оглеждайте реакциите. След два-три опита ще се научите кога и как да говорите. Но най-важното е да не преигравате – просто бъдете истински.
А откъде да измислите тема?
Това не е чак толкова трудно – заслушвайте се в новините, преглеждайте някой вестник – все нещо ще ви направи впечатление и то може да се превърне в дълъг разговор. Когато сте в компания, може да се пошегувате с нещо, като трябва да внимавате да не бъдете груби. Разкажете виц, но ако това не ви се отдава, по-добре изберете къс виц с ярък ефект – така изложението му няма да ви затрудни (особено ако сте го слушали в добро изпълнение и при първия си опит повторите стила на разказване). Смехът ще отпусне компанията. Ако нещо не се получи, просто на следващите две-три събирания повече наблюдавайте и слушайте определените за гении в общуването ваши познати, а после тренирайте вкъщи пред огледалото. Или гледайте различни предавания, в които има повече теми и събеседници – така ще прецените кой модел на изказване работи по-добре, пък и ще посъберете интересни хрумки за заговаряне.
Най-важното за подобряване на вашите комуникативни умения е да си позволявате от време на време да се чувствате малко неудобно и дискомфортно, за да се усъвършенствате. Вглеждайте се в мимиките и жестовете си, вслушвайте се в говора си – опитвайте се да се виждате отстрани. Ако ви е трудно да преценявате това по реакциите на хората, има и друг начин: когато сте на някакъв празник и видите някой от познатите си с камера в ръце, не бягайте притеснително, а просто се отпуснете и все едно не виждате този дразнещ „шпионин“. Дръжте се естествено и после любопитно изгледайте целия запис. Възможно е всъщност доста да харесате видяното и притесненията ви да се окажат абсолютно излишни.
Не се опитвайте да атакувате себе си с всички тези новости – работете по това бавно, ден след ден, стъпка по стъпка. И всеки ден си правете самооценка. Променете това, което ви е попречило да успеете и опитайте пак.
Източник: spisania.rozali.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
